Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 244

За щастие Джоз разбираше какво става в ума на лакея толкова, колкото уважаемият читател и аз подозираме какво мислят за нас Джон и Мери, на които плащаме заплати. Какво ли мислят за нас слугите ни! Ако знаехме какви мисли таят за нас близките ни и скъпите ни роднини, ние щяхме постоянно да живеем в непоносим ужас и в един свят, който щяхме да искаме с радост да напуснем.

Камериерката на Амелия беше много по-малко егоистично настроена. Малцина слуги можеха да се приближат до това мило и добро същество, без да отдадат своята дан на вярност и привързаност към нейната приветлива и нежна натура. И действително Паулина, готвачката, утеши господарката си повече, отколкото сториха това всички други, с които тя се срещна тази нещастна утрин. Когато тя видя как в продължение на дълги часове Амелия седеше край прозорците мълчалива, неподвижна и посърнала, застанала там, за да изпрати с поглед последните байонети на отминаващата колона, добрата девойка взе ръката на господарката си и каза: «Tenez, Madame, est-ce qu’il n’est pas aussi, а l’armee, mon homme a moi ?» И с тези думи тя избухна в сълзи. Като се отпусна в прегръдките й, Амелия стори същото и тогава всяка една от тях се залови да жали и утешава другата.

Преди обед Изидор отиде на няколко пъти в града и пред вратите на хотелите и жилищата край парка, където живееха англичаните, и там, като се движеше между другите прислужници, лакеи и камериери, той събра плъзналите из града новини и ги занесе за сведение на господаря си. Почти всички тези господа бяха в сърцето си привърженици на императора и мнението им беше, че походът скоро ще свърши. Прокламацията, която императорът изпрати от Авен, бе разпръсната навсякъде из Брюксел. «Войници! — казваше тя. — Сега е годишнината от битките при Маренго и Фридландия, които на два пъти решиха съдбините на Европа. Тогава, както и подир Аустерлиц и Ваграм, ние бяхме прекалено великодушни. Ние вярвахме на клетвите и обещанията на владетелите, които благоволихме да оставим на троновете им. Нека още веднъж се срещнем с тях. Те и ние — не сме ли все същите мъже? Войници! Същите тези прусаци, които днес са тъй дръзки, бяха трима към един срещу вас в Йена и шест към един в Монмирай. Онези от вас, които са били пленници в Англия, могат да разправят на другарите си какви страдания са понесли на английските кораби-затвори. Безумци! Един миг благоденствие ги е заслепил и ако влязат във Франция, то ще бъде само за да намерят там гроба си!» Но привържениците на французите предричаха още по-бързо унищожаване на враговете на императора. Всички бяха съгласни, че прусаците и британците никога не ще се завърнат, освен като пленници в тила на армията победителка.