Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 247

— Бих желал да видя сражението — каза той. — Всеки мъж, който има поне малко дух, би проявил същата склонност. В Индия поопитах какво значи да се сражаваш, но не и на такава широка нога.

— Вие мъжете сте готови всичко да пожертвувате за някакво удоволствие — отвърна Ребека. — Тази сутрин капитан Кроли ме остави тъй весел, сякаш отиваше на лов. Какво ли го е грижа? Какво изобщо ви е грижа за мъките и страданията на една нещастна изоставена жена? (Чудно, дали този дебел и ленив лакомник наистина е възнамерявал да постъпи във войската?) О, скъпи мистър Седли, аз идвам при вас за утеха — за облекчение. Цяла сутрин съм била на колене. Треперя, като си помисля за ужасната опасност, в която съпрузите ни, приятелите ни и смелите ни войски и съюзници се впущат сега! И идвам тук за подслон, а намирам друг от приятелите си — последния, който ми е останал, — готов да се впусне в същия ужас!

— Скъпа госпожо — отвърна Джоз, който вече бе започнал да се успокоява, — не се страхувайте. Аз само казах, че имам желание да отида — кой британец не би поискал това? Дългът ми обаче ме задържа тук. Аз не мога да изоставя онова клето създание в съседната стая. — И той показа с пръст към вратата на стаята, в която се намираше Амелия.

— Какъв добър, благороден брат! — каза Ребека, като доближи до очи носната си кърпа и вдъхна одеколона, с който тя бе напоена. — Колко съм била несправедлива към вас — вие имате сърце! А мислех, че нямате.

— О, бога ми! — каза Джоз, като направи движение, сякаш щеше да сложи ръка върху въпросното място. — Вие сте несправедлива към мене, много сте несправедлива, скъпа мисис Кроли.

— Да, така е, вашето сърце е вярно на сестра ви. Но аз си спомням преди две години, когато то бе невярно към мене! — каза Ребека, като отправи за миг поглед към него, а сетне се извърна към прозореца.

Джоз почервеня силно. Този орган, за чиято липса Ребека го обвиняваше, започна шумно да бие. Той си спомни за дните, когато избяга от нея, както и за страстта, която тогава бе пламнала у него — дните, когато я бе разхождал с файтончето си, когато тя му плетеше зелената кесия и когато той седеше омаян и гледаше вторачено белите й ръце и бляскащите й очи.

— Зная, че ме мислите за неблагодарна — продължи Ребека, като се отдръпна от прозореца и пак го погледна, след което заговори с нисък, изпълнен с трепет глас. — Студенината ви, извърнатият ви настрани поглед, държането ви, когато се виждахме напоследък, а също и когато влязох сега при вас, всичко това ми го доказва много ясно. Но смятате ли, че нямах причини да ви отбягвам? Нека собственото ви сърце отговори на този въпрос. Мислите ли, че съпругът ми е много добре настроен към вас? Единствените груби думи, които съм чула от него (а аз трябва да отдам тази справедливост на капитан Кроли), са се отнасяли до вас — и колко жестоки, жестоки бяха тези думи!