Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 21

То представляваше аванс и може би някои дами с неоспоримо добро държане ще го сметнат за нескромно действие. Не забравяйте обаче, че милата клета Ребека трябваше да върши всичките си работи. Ако някой е твърде беден, за да поддържа прислуга, макар да е много елегантен, трябва самичък да мете стаите си. Ако някоя мила девойка си няма мила мамичка да й уреди работата със съответния младеж, тя трябва самичка да си я нагласи. И, о, истинска благословия е, че тези жени не упражняват силата си по-често! Ние не бихме могли да им устоим. Покажат ли и най-малката благосклонност, мъжете мигновено падат на колене — стари или грозни — все едно. Поддържам това като неотменима истина. Една жена със средни възможности и без ясно очертана гърбица може да се омъжи за когото си иска. Нека само сме благодарни, че скъпите създания са като полските зверове и не съзнават силата си. Ако я съзнаваха, щяха напълно да ни сразят.

«Гледай ти! — мислеше си Джоузеф, когато влизаше в столовата. — Започвам да се чувствувам точно тъй, както с мис Кътлър в Думдум.» Как сладко и миличко го запитваше мис Шарп за различните блюда през време на обеда — полунежно, полушеговито! По това време тя вече беше доста интимна с цялото семейство, а — що се отнася до двете девойки, те се обичаха една друга като сестри. С младите неомъжени момичета винаги се случва това, ако са заедно в една къща в продължение на десет дни.

И сякаш за да подпомогне във всяко отношение плановете на Ребека, Амелия направи не друго, а напомни на брат си за едно негово обещание, дадено й през миналата великденска ваканция.

— Когато бях още ученичка — каза тя, смеейки се. — Джоузеф ми обеща да ме заведе във Воксхол. А сега — продължи Амелия, — както и Ребека е тук, ще стане още по-добре да отидем.

— О, чудесно! — възкликна Ребека, готова да запляска с ръце, но като се овладя, тя застина неподвижно, както подобаваше на такова смирено създание като нея.

— Довечера няма да мога — каза Джоз.

— Е, добре, утре.

— Утре татко ти и аз ще вечеряме вън — забеляза мисис Седли.

— Мисис Седли — обади се съпругът й, — нима вярвате, че аз ще се реша да отида там — и че жена на вашите години и с вашите килограми може да рискува да се простуди в това влажно място?

— Трябва някой да придружи децата — извика мисис Седли.

— Нека отиде Джоз — каза баща му, като се разсмя. — Той е достатъчно голям. — При тези думи дори и Самбо, който се намираше край бюфета, избухна в смях, а горкият дебел Джоз се почувствува едва ли не готов да стане отцеубиец.

— Развържете корсета му! — продължи безмилостният стар джентълмен. — Плиснете в лицето му малко студена вода, мис Шарп, или го отнесете горе; милото същество припадна. Горката жертва! Занесете го горе! Лекичък е като перце.

— Дявол да ме вземе, сър, това вече не мога да го понеса! — изрева Джоузеф.