Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 22

— Оседлай слона на мистър Джоз, Самбо! — извика бащата. Но като видя, че Джоз едва не се разплака от смущение, старият шегаджия прекрати смеха си и каза, протягайки ръка към сина си: — Всичко е само на шега, Джоз. Самбо, няма какво да се грижиш за слона, ами дай на мистър Джоз и на мене по чаша шампанско. И кралят дори няма такова шампанско в избата си, момчето ми!

Шишето шампанско възстанови доброто настроение на Джоузеф и преди още да бе изпразнена бутилката, от която предвид заболяването си изпи три четвърти, той се съгласи да заведе двете момичета във Воксхол.

— За всяка от девойките трябва да има кавалер — каза старият джентълмен. — Джоз ще изостави Еми в тълпата — толкова е обаян от мис Шарп. Изпратете да попитат дали Джордж Озбърн няма да иска да дойде.

При тези думи, кой знае по каква причина, мисис Седли погледна към съпруга си и се засмя. Очите на мистър Седли блеснаха неописуемо дяволито и той погледна Амелия. Амелия сведе глава надолу и поруменя тъй, както умеят само седемнадесетгодишните девойки и както мис Ребека никога в живота си не бе поруменявала — най-малкото не бе го правила от осемгодишната си възраст, когато кръстницата й я бе хванала да краде сладко от долапа.

— Най-добре ще е Амелия да напише бележка — каза баща й — и да покаже на Джордж Озбърн какъв хубав почерк сме си донесли от лицея на мис Пинкъртън. Спомняш ли си, когато му писа да дойде на «Дванадесета нощ», Еми, и написа «дванадесет» с «м» вместо с «н»?

— Това беше преди години — каза Амелия.

— Сякаш беше вчера, нали, Джон? — обърна се мисис Седли към съпруга си.

Същата вечер, при един разговор, който се водеше в предната стая на втория етаж, в нещо като шатра от пъстър кретон с индийски мотиви, подплатена с розово платно, в която шатра имаше пухено легло с две възглавници, върху които се виждаха две кръгли, червени глави, едната в дантелена нощна шапчица, а другата в обикновена памучна, завършваща с пискюл; та именно там, по време на домашната изправителна лекция мисис Седли порица съпруга си за жестокото му държане към клетия Джоз.

— Беше много злобно от твоя страна, мистър Седли — каза тя, — да измъчваш по този начин горкото момче.

— Мила моя — каза памучният пискюл в защита на своето поведение. — Джоз е много по-суетен, отколкото си била ти през целил си живот и това означава твърде много. Макар че преди около тридесет години, в годината хиляда седемстотин и осемдесета, ти може би имаше право да бъдеш суетна. Не казвам, че не е така. Но не мога да търпя Джоз с неговата контешка свенливост. Той просто надминава себе си, мила моя, и през всичкото време мисли за собствената си личност и за това, че е прекрасен. Струва ми се, мила, че ще си имаме безпокойства с него. Ето на, малката приятелка на Еми го ухажва най-усилено — това е съвсем ясно и ако тя не го пипне, някоя друга ще го стори. Този човек е обречен да бъде жертва на жените, също както аз съм обречен да ходя на борсата всеки ден. Истински късмет е, мила, че не ни доведе някоя черна снаха. Но запомни ми думите, мила, първата жена, която пожелае, ще го пипне.