Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 19

В отговор се чу леко хъркане: почетният борсов агент беше заспал, така че останалата част от разказа на Джоузеф за него остана незавършена. Но той винаги бе много разговорлив в мъжка компания и беше разправял тази приятна историйка повече от двадесет пъти на лекаря си д-р Голъп, когато последният идваше да се осведомява за черния му дроб и за хапчетата.

Понеже бе болен човек, Джоузеф Седли се задоволи с бутилка кларет, освен обичайната си мадейра на обед, справи се с една-две чинии ягоди с каймак и двадесет и четири малки сладкиша, които лежаха забравени в една чиния до него, и положително (защото авторите на романи имат привилегията да знаят всичко) си мислеше твърде много за девойката горе. «Мило, весело, живо младо създание — казваше си той. — Как само ме погледна, когато по време на обеда й вдигнах носната кърпичка! Тя я изпусна два пъти. Кой ли пък пее оттатък в приемната? Я чакай! Дали да ида да видя?»

Свенливостта му обаче го обхвана с неудържима сила. Баща му бе заспал, шапката му беше в хола, а наблизо, на Саутхамптън Роуд, имаше пиаца за файтони.

— Ще отида да видя «Четиридесетте разбойници» — каза той — и балета на мис Декамп — и с тези думи се измъкна полекичка на върха на острите си обувки, като изчезна, без да събуди достойния си родител.

— Ето, Джоузеф си отива — каза Амелия, която гледаше от отворения прозорец на приемната, докато Ребека пееше пред пианото.

— Мис Шарп го подплаши — забеляза мисис Седли. — Горкият Джоз, защо е толкова свенлив?

Глава IV

Зелената копринена кесия

Уплахата на клетия Джо трая два или три дни, през които той не посети къщата, а също и мис Ребека не спомена името му през това време. Към мисис Седли тя беше самата почтителна благодарност — радваше се извънредно много на базарите и се изпълваше с почуда в театъра, където добрата жена я водеше. Един ден Амелия имаше главоболие, та не можеше да отиде на веселбата, на която двете девойки бяха поканени, и тогава нищо не беше в състояние да накара приятелката й да тръгне без нея. «Какво? Ти, която показа на клетото сираче за първи път в живота му какво значи щастие и любов — да те оставя? Тебе! Никога!» — и зелените очи погледнаха към небето, изпълнени със сълзи. Мисис Седли не можеше да не признае, че приятелката на дъщеря й има прекрасно и благородно сърчице.

А що се отнася до шегите на мистър Седли, Ребека се смееше над тях с такава сърдечност и постоянство, които не малко радваха и умиляваха този добродушен джентълмен. Но Ребека спечели благоволението не само на членовете на семейството. Тя учуди и мисис Бленкинсоп, като показа много голям интерес към приготовляването на малиново сладко, операция, която се извършваше тогава в стаята на икономката. Непрестанно наричаше Самбо «сър» и «мистър Самбо» за негово най-голямо удоволствие, а на камериерката се извиняваше с такава сладост и смирение за това, че се е осмелила да я безпокои и да я вика със звънеца, че слугинската стая бе почти толкова очарована от нея, колкото и приемната.