Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 204

Благодушната Бригс написа последното изречение с най-голямо доволство.

— Да се нахвърлят върху ми в същия ден след заминаването на мисис Бют — продължи да бърбори старата дама, — това наистина е вече неприлично. Бригс, миличка, пиши и на мисис Бют Кроли и й кажи, че няма защо да се връща при мене. Не… не трябва… и няма да се върне… и няма да бъда робиня в собствената си къща… и не ще се оставя да гладувам и да се тровя с разни лекарства. Те всички искат да ме убият… всички… всички… — и при тези думи самотната стара дама избухна в истеричен плач.

Последната сцена от нейната печална панаирска комедия бързо наближаваше. Шарените лампи изгасваха една по една и тъмната завеса беше почти готова да се спусне.

Последният пасаж, който отпраща Родън към лондонския адвокат на мис Кроли и който Бригс бе написала с такава радост, поутеши малко кавалериста и жена му след първото им печално разочарование, когато прочетоха отказа на старата мома да се сдобри с тях. Също така той постигна целта, която старата дама си бе поставила, когато го бе продиктувала, като накара Родън да избърза към Лондон.

С получените от Джордж Озбърн банкноти и с това, което бе спечелил от Джоз, той плати сметката си в хотела, така че собственикът и до ден-днешен не знае каква голяма бе по едно време опасността да не си получи никога парите. Защото, както един генерал изпраща багажа си в тила преди атаката, така също и Ребека най-благоразумно опакова най-ценните си вещи и ги изпрати по слугата на Джордж, който пое грижата за целия багаж и го придружи с лондонския дилижанс. На следния ден Родън и жена му се прибраха със същото превозно средство.

— Искаше ми се да видя старата, преди да си заминем — каза Родън. — Тя изглежда толкова изтощена и променена, че положително няма да изтрае още дълго време. Интересно какъв чек ще намеря при Уокси. Двеста лири стерлинги — не може да е по-малко от двеста, а, Беки?

Поради постоянните посещения на чиновниците на мидлсекския пристав Родън и жена му не се върнаха в жилището си в Бромптън, а отседнаха в хотел. Рано на следното утро Ребека има случай да ги види, когато минаваше край това предградие на път за квартирата на мисис Седли във Фулъм, където тя отиде да потърси своята скъпа Амелия и приятелите си от Брайтън. Те всички бяха заминали за Четъм и оттам за Харуич, за да вземат кораба за Белгия заедно с полка. Добрата стара мисис Седли, разплакана и печална, бе останала сама. Като се върна от посещението си, Ребека завари своя съпруг, който бе ходил в Грейс Ин и бе научил съдбата си. Беше се върнал изпълнен с ярост.

— Дявол да го вземе, Беки — каза той, — изпратила ми е само двадесет лири!

Макар че беше в техен ущърб, шегата беше просто чудесна и, за голям яд на Родън, Беки избухна в смях.