Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 203

— Не, миличка; да пукна, ако не ме хвана страх, когато стигнах дотам.

— Глупак такъв! Трябваше да влезеш и да не излезеш вече оттам — каза Ребека.

— Не ме ругай — каза сърдито едрият гвардеец. — Може действително да съм се проявил като глупак, Беки, но няма защо да ми го казваш. — И той хвърли такъв поглед на жена си, който се появяваше на лицето му, когато беше ядосан, и който никак не правеше физиономията му приятна.

— Е добре, миличък, утре трябва да стоиш на пост и непременно да отидеш да я видиш, независимо от това дали тя ще те покани, или не — каза Ребека, като се мъчеше да успокои своя разядосан другар по хомот. На това той отговори, че щял да направи точно туй, което му се нравело, и че щял да й бъде благодарен, ако му говорела по-учтиво. След това нараненият съпруг си излезе и прекара предобеда в билярдната зала сърдит, мълчалив и изпълнен с подозрения.

Но преди вечерта да бе изминала, той се принуди да отстъпи и да признае, както обикновено, че жена му е по-умна и по-прозорлива от него. Защото лошите й предчувствия относно последиците на направената от него грешка наистина се оправдаха. Мис Кроли действително трябва да е изпитала известно вълнение, когато го бе видяла и се бе ръкувала с него след тази толкова дълга раздяла. Тя доста размишляваше върху срещата им.

— Родън е взел много да напълнява и да остарява, Бригс — каза тя на компаньонката си. — Носът му е станал червен и видът му е крайно груб. Бракът му с онази жена безнадеждно го е опростачил. Мисис Бют винаги казваше, че двамата пият заедно; и не се съмнявам, че го правят. Да, той ужасно миришеше на ракия. Забелязах това. А ти не го ли забеляза?

Бригс напразно възразяваше, че мисис Бют говори лошо за всекиго и че доколкото човек в нейното скромно положение може да съди, пасторската жена е…

— Хитра и подла, нали? Да, точно такава е и действително говори зле за всекиго, но аз съм положителна, че онази жена е принудила Родън да се пропие. Всички тези нископоставени хора вършат това.

— Той много се развълнува, когато ви видя, госпожо — каза компаньонката; — и уверена съм, когато си спомните, че той отива на бойното поле…

— Колко пари ти е обещал той, Бригс? — извика старата мома, като изпадна в ярост. — Ето на, разбира се, започваш да плачеш. Мразя да ми се правят сцени. Защо трябва винаги да ме тревожите? Върви да плачеш в собствената си стая и прати Фъркин при мене — или не, остани тук, избърши си носа, престани да ревеш и напиши едно писмо до капитан Родън Кроли.

Клетата Бригс седна послушно пред папката с листовете за писане. По тях се виждаха следи от установения и бърз почерк на досегашната секретарка на старата дама, мисис Бют Кроли.

— Започни с «Многоуважаеми господине» или «Уважаеми господине» — така ще е по-добре, и кажи, че си натоварена от мис Кроли, — не от мистър Кримър, лекаря на мис Кроли, да заявиш, че здравето ми е такова, че всички силни вълнения ще бъдат опасни за сегашното ми деликатно състояние — и че трябва да се откажа от всякакви семейни срещи и разисквания. Благодари му за идването в Брайтън и тъй нататък и го помоли да не стои повече тук заради мене. И също така, мис Бригс, можеш да прибавиш, че му желая bon voyage и ако си направи труд да отиде при моите адвокати на Грейс Ин Скуеър, ще намери там нещо оставено за него. Да, това е достатъчно; и то ще го накара да напусне Брайтън.