Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 202
Уилям Текери
— Тук тя няма да познае стила ми — каза Беки. — Нарочно направих изреченията си къси и енергични. И тя тайно занесе това автентично послание на мис Бригс.
Старата мис Кроли се разсмя, когато Бригс с голяма тайнственост й връчи това искрено и простичко послание.
— Сега, когато мисис Бют я няма, ще можем да го прочетем — каза тя. — Прочети ми го, Бригс.
Когато Бригс свърши да чете писмото, покровителката й се разсмя още повече.
— Не виждаш ли, гъско такава — каза тя на Бригс, която силно се трогна от искрената любов, лъхаща от съчинението, — не виждаш ли, че Родън не е написал ни една думичка от него. Никога в живота си не ми е писал, без да ми иска пари, и всичките му писма са изпълнени с лош правопис, с тирета и граматични грешки. Онази змия, гувернантката, тя е, която го командува.
«Те всички си приличат — мислеше мис Кроли. — Всички желаят да умра и жадуват само за парите ми.»
— Нямам нищо против да се видя с Родън — прибави тя след известно мълчание и с напълно равнодушен глас. — Все ми е едно дали ще се сдобря с него, или не. Ако няма да има никаква сцена, защо пък да не се срещнем? За мене това няма никакво значение. Но човешкото търпение си има свои граници; и имай предвид, мила, че най-почтително отказвам да приема мисис Родън — това не бих могла да понеса. — И мис Бригс беше принудена да се задоволи с подобно одобряване наполовина. Ти смяташе, че най-добрият способ да сближи отново мис Кроли с нейния племенник е да предупреди Родън да чака при скалите, където старата дама ще излезе на разходка със своя подвижен стол.
Те се срещнаха там. Не знам дали тайно мис Кроли изпитваше някакво вълнение, като видя стария си любимец, но му подаде двата си пръста за ръкуване с такъв усмихнат и разположен вид, сякаш и вчера се бяха виждали. Що се отнася до Родън, той цял поруменя, а вълнението и смущението му при срещата бяха толкова силни, че дори разтърси ръката на Бригс. Може би към това го подтикваше интересът му или пък се бе развълнувал от промяната, която болестта от последните няколко седмици беше предизвикала у леля му.
— Старата винаги е била за мене като коз при игра на карти — каза той на жена си, когато й разправяше за срещата — и знаеш ли, почувствувах се някак си тъй особено. Вървях край онези там — как ги наричат — и стигнах до самата й врата, където Баулс излезе да й помогне да се прибере. И много ми се искаше да вляза, само че…
— Родън,
