Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 205

Глава XXVI

Между Лондон и Четъм

След като напусна Брайтън, нашият приятел Джордж, както подобава на всеки светски и високопоставен човек, пътуващ в каляска с четири коня, се отправи тържествено към един прекрасен хотел на Кавендиш Скуеър, където един апартамент от няколко чудесни стаи, както и великолепно наредена маса, заобиколена от черни келнери, бяха готови да посрещнат младия джентълмен и неговата невеста. С държане на същински принц Джордж играеше ролята на домакин спрямо Джоз и Добин; а пък Амелия, за пръв път и с голяма стеснителност и плахост, стоеше начело на масата, която Джордж наричаше нейна собствена.

Той говореше с пренебрежение за виното и царствено мъмреше келнерите, докато Джоз лапаше костенурката с безкрайно удоволствие. Добин му сипваше от нея, тъй като домакинята, пред която бяха сложили супника, бе толкова несведуща относно съдържанието му, че щеше да даде супата на мистър Седли, без да му предложи необходимите към нея гарнитури.

Величествеността на приема, както и на помещенията, в които той бе даден, обезпокои мистър Добин и когато след обеда Джоз заспа в голямото си кресло, той смъмри Джордж. Но напразно викаше против огромните количества храна и шампанско, достойни за един архиепископ. «Свикнал съм да пътувам като джентълмен — каза Джордж — и дявол да го вземе, и жена ми ще пътува като истинска лейди. Докато имам поне едно петаче и кесията си, на нея няма нищо да й липсва» — каза щедрият момък, твърде доволен от себе си и от това свое великодушие. А Добин дори не се опита да го убеждава, че щастието на Амелия не се състои в супата от костенурка.

Наскоро подир обеда Амелия изрази желание да отиде да види майка си във Фулъм. Джордж й разреши с известно недоволство. И тя заситни към огромната си спалня, в средата на която се намираше огромно мрачно легло, в което бе спала сестрата на император Александър, когато владетелите на съюзните държави бяха в Лондон. Там тя си сложи шала и шапката с голямо удоволствие и нетърпение. Когато се върна в столовата, Джордж продължаваше да пие кларета си и дори не се помръдна.

— Няма ли и ти да дойдеш, миличък? — запита го тя.

Не, «миличкият» имал «някаква работа» вечерта. Слугата му щял да й вземе файтон и да я придружи. И понеже файтонът беше до самата врата на хотела, Амелия направи разочаровано малък реверанс, след като напразно погледна веднъж или дваж съпруга си в очите, и слезе надолу по голямата стълба. Капитан Добин отиде след нея, качи я на файтона и видя как той тръгна към определеното място. Дори и лакеят се срамуваше да спомене пред хотелските служащи местонахождението на къщата, където трябваше да ги откара файтонджията, и каза, че ще му даде нареждания, когато отидат по-нататък.

Добин се прибра в старата си квартира в хотел «Слотърс», като навярно си мислеше колко приятно би било да седи и той в този файтон заедно с мисис Озбърн. Джордж, изглежда, имаше съвсем друг вкус, защото, след като изпи достатъчно вино, отиде на театър, за да види как мистър Кийн изпълнява ролята на Шейлок. Капитан Озбърн беше голям любител на драмата и сам бе играл комични роли с голямо умение в няколко полкови театрални представления. Джоз спа дълго след като мръкна, и се събуди, стреснат от слугата си, който преместваше и изпразваше чашите и шишетата от масата. Отново трябваше да се повика файтон от близката пиаца, който да заведе този едър герой в квартирата и леглото му.