Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 206

Можете да бъдете уверени, че когато мисис Седли видя файтона да спира пред малката градинска портичка, тя изтича от вратата, за да посрещне разтрепераната и разплакана млада булка, и я притисна до сърцето си с цялата си майчинска любов и трепет. Старият мистър Клеп, който беше по риза и кастреше нещо в градинката си, се отдръпна изплашен назад. Ирландското слугинче се втурна от кухнята и усмихнато я поздрави с «господ да ви благослови». Амелия едва можа да премине по калдъръма и да се качи по стълбите във всекидневната.

Какви реки от сълзи започнаха да се леят и как плакаха майка и дъщеря, когато останаха сами и се запрегръщаха в това светилище — туй може да си представи всеки читател, който е надарен дори със слаба доза сантименталност. Кога ли не плачат жените? Има ли случай на радост, на мъка или на друга житейска проява, когато те да не проливат сълзи? И след такова събитие, каквото е женитбата, майката и дъщерята положително имаха право да се отдадат на подобно разчувствуване, колкото нежно, толкова и освежително. Когато се отнася до женитба, аз съм виждал жени, които се мразят, да се целуват и обхванати от обич, заедно да плачат. А колко по-силно чувствуват това ония, които се обичат! Добрите майки се женят втори път на сватбата на дъщерите си, а що се отнася до следващите събития, кой не знае как прекалено майчински са настроени бабите? Дори нещо повече, често пъти, докато не стане баба, една жена не знае какво значи да е майка. Затова нека погледнем с уважение ма Амелия и на майка й, когато те си шепнеха и хлипаха, и се смееха, и плачеха в полуздрача на всекидневната. Тъкмо така погледна на тях и старият Седли. Той не беше предчувствувал кой се намира в приближаващия се файтон. Не бе изтичал да посрещне дъщеря си, макар че я целуна много нежно, когато тя влезе в стаята (където той бе зает, както обикновено, с книжката и сметките си) и след като поседя за малко при майката и дъщерята, най-благоразумно остави стаята на тяхно разположение.

Лакеят на Джордж гледаше с голямо високомерие как мистър Клеп полива по жилетка розовите си храсти. Но с голямо благоволение свали шапка на мистър Седли, който го запита за новини относно своя зет, относно каляската на мистър Джоз и дали конете му са били в Брайтън, а тъй също и за онзи дяволски предател Бонапарт и за войната. После ирландското слугинче дойде с чиния сладкиши и с бутилка вино, от които старият джентълмен настоя да почерпи лакея. Освен това той му даде половин гвинея, която слугата прибра със смесено чувство на изненада и презрение. «За здравето на господаря и господарката ти, Тротър — каза мистър Седли, — а ето ти и нещичко да се почерпиш, когато се прибереш вкъщи, Тротър.»