Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 200

— Мога ли някога да забравя тази, която окрили с приятелството си самотното сираче? Не, макар че тя ме е отхвърлила от сърцето си — продължи Ребека, — аз никога не ще престана да я обичам и ще посветя живота си да й служа. Като моя лична благодетелка, като най-скъпа роднина на любимия ми Родън, аз обичам и се възхищавам от мис Кроли повече, отколкото всяка друга жена, и, о, мис Бригс, след нея обичам тези, които й са верни. Аз никога не бих се отнесла към добрите приятели на мис Кроли тъй, както е сторила това онази омразна и подла мисис Бют. Родън, който е самата доброта — продължи. Ребека, — макар че външните му обноски изглеждат груби, е повтарял сто пъти със сълзи на очи, че благодари на бога, задето е оставил обичаната му леля в ръцете на две такива великолепни болногледачки като преданата й Фъркин и възхитителната мис Бригс.

Ако големите й страхове се оправдаеха и машинациите на онази ужасна мисис Бют стигнеха дотам, че да изпъдят всички, които мис Кроли обичаше, и да направят клетата жена жертва на онези змеици от пасторския дом, Ребека я помоли да не забравя, че нейният дом, колкото и да е скромен, винаги ще бъде отворен за нея.

— Скъпа приятелко възкликна тя в изблик на чувства, — някои сърца никога не забравят добрите дела; и не всички жени са като мисис Бют Кроли! Всъщност защо трябва да се оплаквам от нея? — прибави Ребека. — Макар и да бях нейно оръдие и жертва на хитростите й, не дължа ли обичания си Родън на нея? — И Ребека разкри на Бригс какво бе поведението на мисис Бют в Куинс Кроли и макар тогава то да й било необяснимо, сега събитията й го нравели напълно ясно — сега, когато привързаността, която мисис Бют бе насърчила чрез хиляди хитрости, беше вече възникнала — сега, когато двамата невинни бяха паднали в поставения от нея капан и се обичаха, и се бяха оженили, и се бяха разорили поради лукавствата й.

Всичко туй беше напълно вярно. Бригс ясно видя цялата хитро скроена мрежа. Мисис Бют беше устроила работата между Родън и Ребека. Все пак, макар че последната бе напълно невинна жертва, мис Бригс не можеше да скрие от приятелката си, че сърцето на мис Кроли е безнадеждно изстинало към Ребека и че старата дама никога няма да прости на племенника си за неговата неблагоразумна женитба.

По този въпрос Ребека си имаше собствено мнение и не се отчайваше. Ако мис Кроли не им прости сега, тя може би ще стори това някога в бъдеще. Дори и сега между Родън и баронетската титла стоеше само онзи кекав Пит Кроли, който знаеше само да цвърти; и ако с него станеше нещо, цялата работа ще се нареди както трябва. Най-малкото тя бе доволна, че успя да охули мисис Бют и да разобличи хитрите й планове, а това можеше да се окаже изгодно за интересите на Родън. След като поговори около един час с отново намерената си приятелка, Ребека си отиде, като най-нежно й изрази чувствата си и остана напълно уверена, че разговорът, който бяха водили, ще бъде съобщен на мис Кроли, преди да се изминат много часове.