Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 196

— Не се страхувай, мила — каза той меко, — пътуването трае само дванадесет часа. То няма да ти навреди. И ти ще дойдеш с мене, Еми.

— Аз възнамерявам да отида — каза Беки. — Причислена съм към персонала. Генерал Тъфто ми е голям флирт. Нали, Родън?

Родън се изсмя с обичайния си гръмък глас. Уилям Добин цял се изчерви.

— Тя не бива да отива — каза той, — помисли за… «за опасността» — щеше да прибави той, но нима целият му разговор през време на вечерята не бе насочен само към това да докаже, че там не съществува никаква опасност? Той много се смути и замълча.

— Трябва да отида, и ще отида! — извика Амелия с най-голяма енергичност; а Джордж, който се възхити от решителността й, я погали под брадичката и попита всички присъствуващи, дали са виждали подобна опърничава жена, след което се съгласи, че тя непременно ще трябва да му прави компания.

— Ще накараме мисис майор О’Дауд да ти стане настойничка — каза той.

Какво я бе грижа, ако съпругът й е до нея? По този начин горчивината на раздялата бе премахната. Макар че война и опасност ги чакаха, войната и опасността може би нямаше да дойдат още цели няколко месеца. Имаше поне временна отсрочка и тя правеше свенливата малка Амелия почти толкова щастлива, колкото би била, ако всичко това се отменеше окончателно, а и самият Добин призна в дъното на сърцето си, че така е по-добре. Защото, да му се позволи да я вижда, за него сега беше най-голямата привилегия и надежда в живота му и той тайно си мислеше как ще я пази и бди над нея. «Ако аз бях женен за нея — мислеше си той, — нямаше да я пусна да отиде.» Но Джордж беше господарят и приятелят му не смяташе за редно да оспорва неговото решение.

Като обви ръка около кръста на приятелката си, Ребека най-после отвлече Амелия от масата, където се бяха разисквали толкова важни работи, и остави господата в крайно възбудено състояние да пият и разговарят много развеселени.

По време на вечерята Родън получи от жена си една бележчица и макар веднага да я смачка и изгори на свещта, ние имахме щастието да я прочетем над рамото на Ребека. «Голяма новина — пишеше тя. — Мисис Бют си е отишла. Вземи парите от Купидон тази вечер, тъй като утре навярно той ще тръгне на път. Имай това предвид. Р.» Така че, когато малката компания се готвеше да се събере на кафе в дамския апартамент, Родън докосна Озбърн по лакътя и му каза любезно:

— Виж какво, Озбърн, момчето ми, ако ти е удобно, ще бъдеш ли така добър да ми дадеш онази нищожна сумичка? — Това не беше съвсем удобно, но все пак Джордж му даде значителна парична наличност в банкноти от портфейла си, както и чек за останалата сума, които банката му трябваше да плати в срок от една седмица.

След като тази работа се уреди, Джордж, Джоз и Добин устроиха военен съвет, пушейки пурите си, и дойдоха до заключение, че на следния ден трябва да се направи общо придвижване към Лондон в открития екипаж на Джоз. Струва ми се, че последният предпочиташе да постои, докато Родън Кроли напусне Брайтън, обаче Добин и Джордж успяха да го увещаят и той се съгласи да закара компанията в Лондон, като заповяда да впрегнат четири коня, както подхождаше на издигнатото му положение. С тези коне и каляската те потеглиха тържествено на другия ден след закуска. Сутринта Амелия стана много рано и приготви куфарите си с голяма пъргавина, докато Озбърн лежеше в кревата и съжаляваше, че нямало слугиня да й помогне. Но тя беше много доволна, че сама си върши тази работа. Вече я беше обхванало някакво неясно неприятно чувство спрямо Ребека; и макар на тръгване те да се бяха целунали най-нежно, все пак ние знаем какво нещо е ревността; а мисис Амелия притежаваше и тази между останалите добродетели на своя пол.