Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 194

Джордж беше твърде милостив или твърде много зает с вратовръзката си, за да предаде веднага на Амелия всички новини, които приятелят му бе донесъл от Лондон. Той обаче влезе в нейната стая, държейки в ръка писмото на адвоката, а видът му беше толкова важен и тържествен, че жена му, която винаги бе нащрек в очакване на някаква беда, изведнъж си помисли, че ще се случи най-лошото и като изтича при съпруга си, помоли своя обичен Джордж да й разкаже всичко. Сигурно е получил заповед за заминаване в чужбина — заяви тя — и следната седмица положително ще има сражение, в това била уверена.

Нейният обичен Джордж отбягна въпроса за заминаването в чужбина и с тъжно поклащане на глава каза:

— Не, Еми, не е това; не за себе си ме е грижа, а за тебе. Получих лоши новини от баща си. Той не желае да има каквито и да било връзки с мене; отказал се е от нас и ни е обрекъл на бедност. Аз мога да търпя всякакви лишения; но ти, миличка, как ще понесеш това? Прочети тук. — И той й подаде писмото.

С нежна загриженост в очите Амелия слушаше как нейният благороден герои й разкрива споменатите вече великодушни чувства и като седна на леглото, прочете писмото, което Джордж й подаде с твърде надут, мъченически изглед. Но когато го свърши, лицето й се проясни. Както вече споменахме, мисълта да сподели бедност и лишения с любимия човек далеч не тъй е неприятна за една топлосърдечна жена. За малката Амелия тя бе дори приятна. След това, както обикновено, тя се засрами от себе си, загдето се бе почувствувала щастлива в такъв неподходящ момент и възпря радостта си, като каза смирено: