Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 198

Както често се случва, тази добра, но властна жена прекалено много използуваше преимуществата си и отиде твърде далеч в успешното осъществяване на намеренията си. В продължение на няколко седмици тя докара болната до такова състояние на безпомощно послушание, че клетата душица се постави напълно под заповедите на снаха си, като дори не смееше да се оплаче на мис Бригс или на Фъркин. Мисис Бют отмерваше с безпогрешна точност количеството вино, което бе позволено на мис Кроли да изпива всеки ден, а това страшно дразнеше Фъркин и лакея, които се виждаха лишени дори от контрола над шишетата с напитките. Тя разпределяше сладкишите, желетата, пилетата и определяше кога и какво количество от тях да се приготовляват. Сутрин, обед и вечер тя й донасяше отвратителните лекарства, предписани от лекаря, и принуждаваше болната да ги поглъща с такова трогателно послушание, че Фъркин казваше:

— Горката ми господарка изпива лекарствата като същинско агънце.

Тя даваше нареждане кога да се излиза на разходка с екипаж и кога със стола на колелца; и, с една дума, така смаза старата дама през време на оздравяването й, както може да го стори само една разпоредителна, морална и с майчински наклонности жена. Ако понякога болната проявеше известно слабо съпротивление и я замолваше за малко повече храна и капчица по-малко лекарство, милосърдната сестра я заплашваше с моментална смърт; тогава мис Кроли отстъпваше веднага.

— У нея не е останала вече никаква душевна енергия — забеляза Фъркин на Бригс. — През последните три седмици нито веднъж не ме е нарекла глупачка.

Най-после мисис Бют реши да уволни спомената по-горе честна прислужничка, дебелия доверен лакей мистър Баулс и самата Бригс и да повика дъщерите си от пасторския дом, след което да премести болната в Куинс Кроли. Но точно тогава се случи една много неприятна случка, която я принуди да изостави приятните си задължения. Една вечер нейният съпруг, преподобният Бют Кроли, падна от коня на връщане вкъщи и си счупи ключицата. Появиха се признаци на треска и възпаление и мисис Бют се принуди да напусне Съсикс и да тръгне за Хампшир. Тя обеща да се върне при скъпата си приятелка веднага щом Бют оздравее и на тръгване даде най-строги нареждания на прислугата за държането им спрямо тяхната господарка. В момента, когато тя се качи на дилижанса, целият дом на мис Кроли се изпълни с такава радост и облекчение, каквито хората там не бяха изпитвали в продължение на много седмици преди това. Още същия ден мис Кроли изостави следобедната си доза лекарство; мистър Баулс отвори отделна бутилка шери за себе си и за мисис Фъркин, а вечерта мис Кроли и мис Бригс седнаха да играят пикет, вместо да се вдълбочат в проповедите на Портеус. Всичко стана тъй, както в старата детска приказка, в която се казва, че пръчката забравила да набие кучето и всичко тръгнало мирно и щастливо.