Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 197

Трябва да си опомним, че освен тези действуващи лица, които се появяват и изчезват, в Брайтън има и други наши стари приятели, а именно мис Кроли и окръжаващата я свита. Макар че Ребека и съпругът й се намираха на няколко хвърлея от жилището, което заемаше болната мис Кроли, вратата на старата дама бе тъй безмилостно залостена за тях, както и в Лондон. Докато край нея беше мисис Бют Кроли, последната следеше най-зорко възлюблената й Матилда да не се вълнува от никаква среща със своя племенник. Когато старата мома излизаше на разходка с екипажа, вярната мисис Бют сядаше до нея. Когато мис Кроли отиваше да подиша чист въздух с движещия се стол, мисис Бют вървеше от едната страна на превозното средство, докато честната Бригс заемаше другия фланг. И ако случайно срещнеха Родън и жена му — макар първият винаги да сваляше чинно шапка, компанията на мис Кроли го отминаваше с такова ледено и убийствено безразличие, че Родън започна да се отчайва.

— Няма никакво значение дали сме тук или в Лондон — често казваше с униние капитан Родън.

— По-добре в удобен хотел в Брайтън, отколкото в затвор за длъжници — отговаряше жена му, която имаше по-весел нрав. — Помисли само за онези двама пратеници на мистър Мозес, които наблюдават дома ни в продължение на седмица. Приятелите ни тук са много глупави, но мистър Джоз и капитан Купидон са по-добри компаньони от хората на мистър Мозес, любов моя.

— Чудя се как призовките не са ме последвали и тук — продължи Родън все тъй отчаян.

— Когато сторят това, ще намерим начин да им убегнем — каза безстрашната малка Беки и повторно обясни на съпруга си какво е преимуществото да са с Джоз и Озбърн, чието познанство бе донесло на Родън Кроли такъв навременен запас от готови пари.

— Но той едва ли ще е достатъчен да платим сметката в хотела — недоволно мърмореше гвардейският капитан.

— Защо пък трябва да плащаме? — каза дамата, която за всичко имаше отговор.

Чрез лакея на Родън, който все още поддържаше известно слабо познанство с мъжкия персонал на домакинството на мис Кроли и който бе получил нареждане да черпи с вино кочияша, винаги, когато го види, нашата млада двойка следеше доста зорко движенията на старата мис Кроли. Освен това Ребека навреме се сети да се разболее и да повика същия лекар, който гледаше старата мома, така че, общо взето, сведенията им бяха доста пълни. А също и мис Бригс, която, макар и да не бе принудена да възприеме неприязнено отношение, тайно в себе си не бе неприятелски настроена спрямо Родън и жена му. По природа тя беше добра и лесно прощаваше. Сега, когато причината на ревността й беше премахната, ненавистта й към Ребека също изчезна и тя си спомняше за вечното добро разположение и благите думи на последната, особено пък като се има предвид, че тя и камериерката мисис Фъркин, както и цялата прислуга на мис Кроли, пъшкаше под тиранията на енергичната мисис Бют.