Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 176

— Да, за Джордж — продължи той. — Между мистър Озбърн и него имало някакво спречкване. Аз съм тъй привързан към него — вие знаете, че двамата сме като братя — и ми се иска, и се моля тази разпра да се потуши. Ние трябва да заминем за чужбина, мис Озбърн. Всеки ден можем да получим заповед. Кой знае какво може да се случи през този поход! Не се вълнувайте, скъпа мис Озбърн; и тези двамата трябва поне да се разделят като приятели.

— Не е имало никаква разправия, капитан Добин, а само обикновена малка сцена с татко — каза девойката. — Всеки ден очакваме Джордж да се върне. Това, което татко искаше, беше само за негово добро. Трябва само той да се върне и съм уверена, че всичко ще се оправи. А знам, че и милата Рода, която си отиде тъй натъжена и ядосана, ще му прости. Жената прощава много лесно, капитане.

— Такъв ангел като вас положително би простил — каза Добин със страшна лукавост. — И никой мъж не би се помирил, ако причини болка на една жена. Какво бихте почувствували, ако някой мъж се покаже неверен към вас?

— Бих погинала… бих се хвърлила от прозореца… бих взела отрова… бих залиняла и умряла. Знам, че точно тъй ще постъпя — извика мис Джейн, която въпреки това бе преживяла няколко сърдечни историйки без каквато и да било мисъл за самоубийство.

— А има и други — продължи Добин — също тъй нежно сърдечни и верни като вас. Не ви говоря за западноиндийската наследничка, мис Озбърн, а за една клета девойка, която Джордж едно време обичаше и която от детинство бе отгледана с внушението да не мисли за никой друг, освен за него. Виждал съм я в бедността й, без да се оплаква, със сломено сърце, но без недостатък. Думата ми е за мис Седли. Скъпа мис Озбърн, може ли благородното ви сърце да се сърди на вашия брат затова, че й е верен? Може ли собствената му съвест да му прости, ако я изостави? Бъдете й приятелка — тя винаги ви е обичала — й… и аз идвам тук, натоварен от Джордж, да ви кажа, че той държи на годежа си с нея като на свой свещен дълг; и да ви помоля поне в и е да вземете неговата страна.

Когато някакво силно чувство обхванеше мистър Добин, след първите една-две колебливи думи, той можеше да говори с превъзходна плавност; явно беше, че красноречието му при настоящия случай направи силно впечатление на дамата, към която се бе обърнал.

— Знаете ли — каза тя, — това е… доста изненадващо… доста болезнено… доста необикновено… и какво ще каже татко… ако Джордж отхвърли такава блестяща възможност, каквато му бе предложена? Но поне може да се каже, че във ваше лице, капитан Добин, той е намерил смел защитник. Всичко обаче е безполезно — продължи тя след известно мълчание. — Аз съчувствувам на клетата мис Седли… най-искрено. Никога не сме смятали, че една женитба с нея би била добра, макар винаги, винаги да сме били много мили с нея. Но положителна съм, че татко никога не ще се съгласи. А една добре възпитана млада жена… със здрав разсъдък… трябва… Джордж трябва да се откаже от нея, скъпи капитан Добин, наистина трябва да го стори.