Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 177

— Трябва ли един мъж да се откаже от жената, която обича точно когато я е сполетяло нещастие? — каза Добин, простирайки напред ръка. — Скъпа мис Озбърн, от вас ли чувам този съвет? Мила госпожице! Вие трябва да се отнесете приятелски към нея. Той не може да я изостави. Мислите ли, че един мъж би се отказал от вас, ако бяхте бедна?

Този ловък въпрос трогна не малко мис Джейн Озбърн.

— Не знам дали ние клетите момичета трябва да вярваме това, което вие мъжете ни казвате, капитане — каза тя. — Има нещо в женската нежност, което я кара да е прекалено доверчива. Боя се, че вие сте жестоки, жестоки измамници — и на Добин положително му се стори, че почувствува натиск от ръката, която мис Озбърн му бе протегнала.

Той я пусна поизплашен.

— Измамници! — каза той. — Не, скъпа мис Озбърн, не всички мъже са измамници; вашият брат не е измамник; Джордж обича Амелия още от времето, когато двамата бяха деца; никакво богатство не ще го накара да се ожени за друга, освен за нея. Трябва ли да я изостави? Бихте ли го посъветвали да стори това?

Със своите възгледи по тези въпроси какво би могла да отговори на това мис Джейн? Тъй като не можеше да каже нищо, тя отклони запитването му, като заяви:

— Е, ако не сте измамник, най-малкото вие сте много романтичен. — Капитан Добин отмина тази забележка, без да възрази.

Най-после, когато след още няколко учтиви израза реши, че мис Озбърн е достатъчно подготвена да чуе цялата новина, той й я прошепна на ухото: «Джордж не може да се откаже от Амелия… той вече е оженен за нея.» Сетне й разправи подробностите около женитбата, които ни са известни вече: как клетата девойка щяла да умре, ако любимият не й бе останал верен; как старият Седли отказал да даде съгласието си и как трябвало да извадят позволително за венчавка; как Джоз Седли дошъл от Челтнам да предаде официално невестата; как заминали за Брайтън с екипажа на Джоз да прекарат медения си месец; и как Джордж разчитал на милите си добри сестри да го сдобрят с баща му, като бил уверен, че такива предани и нежни жени като тях положително ще направят това. След като поиска позволение (дадено му с готовност) да се види отново с нея и като си помисли с право, че новината, която бе донесъл, ще бъде разгласена пред останалите дами още след пет минути, капитан Добин се поклони и си взе сбогом.

Той едва бе излязъл от къщата, когато мис Мария и мис Уирт се втурнаха при мис Озбърн и тя им съобщи цялата чудесна новина. За да бъдем справедливи към тях, трябва да кажем, че сестрите не останаха много недоволни. Има нещо в една женитба с бягство, на което много малко жени могат сериозно да се сърдят, и Амелия дори се поиздигна в очите им поради смелостта, която бе проявила, като се бе съгласила на подобен брак. Докато разискваха и бърбореха за тази история и се чудеха какво ще направи и каже татко, на вратата се чу силно почукване, подобно на гръмотевица, което накара съзаклятничките да се стреснат. «Трябва да е татко» — помислиха си те. Но беше само мистър Фредерик Булък, който бе дошъл от Сити, както бе уговорено, да заведе дамите на изложба на цветя.