Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 174

Докато приятелят пи Джордж и неговата млада съпруга се радваха на първите свенливи дни на медения си месец в Брайтън, честният Уилям остана като пълномощник на Джордж в Лондон да свърши всичката делова работа около женитбата. Негов дълг беше да посети стария Седли и жена му и да държи първия в добро разположение на духа; да сближи Джоз с неговия зет, за да може тежестта и положението на Джоузеф като административен началник на Богли Уола да послужи като компенсация за бащиното му разорение; да помогне старият Озбърн да се помири с женитбата; и най-после да съобщи за тази женитба по такъв начин, че най-малко да раздразни стария джентълмен.

Преди да се яви пред главата на семейство Озбърн с новината, която беше негов дълг да донесе, Добин реши, че е благоразумно да се сприятели с останалите членове на семейството и ако е възможно, да спечели дамите на своя страна. «В дъното на сърцето си те няма да се разсърдят — мислеше си той. — Никоя жена не може да се ядоса на една романтична женитба. Отначало ще поизпискат, а после положително ще се сдобрят с брат си; тогава тримата заедно ще предприемем атака срещу стария мистър Озбърн.» И тъй, този подобен на Макиавели, пехотински капитан се зае да търси подходящи стратегически средства, чрез които деликатно и постепенно да открие на госпожици Озбърн братовата им тайна.

Като поразпита за майчините си светски ангажименти, той скоро успя да открие кои от приятелите на милейди дават приеми този сезон и къде би имало вероятност да срещне сестрите Озбърн; и макар да се отвращаваше от гуляи и вечерни приеми, които, уви, се устройват от мнозина благоразумни хора, той скоро разбра къде може да види госпожици Озбърн. Като се появи на бала, където танцува по няколко пъти и с двете и се държа крайно учтиво, той действително има смелост да помоли мис Озбърн за няколкоминутен разговор, рано на следния ден, когато, каза той, щял да й съобщи нещо много важно.