Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 178

Както може да се предположи, тайната не остана скрита за този джентълмен. Но когато той я научи, лицето му показа удивление, което беше много различно от сантименталното учудване, изписано на лицата на сестрите. Мистър Булък бе светски човек и младши съдружник на богата фирма. Той познаваше значението на парите и знаеше цената им; и в лицето му светна весело пламъче на приятно очакване, карайки го да се усмихне на своята Мария, като си помисли, че поради тази глупост от страна на Джордж нейната цена може би ще се увеличи с тридесет хиляди лири стерлинги повече, отколкото той се бе надявал да получи от нея.

— Бога ми, Джейн! — каза той, като погледна дори и по-възрастната сестра с известен интерес. — Ийлс ще съжалява, че развали работата с тебе. Сега ти можеш да струваш и петдесет хиляди стерлинги.

До този момент сестрите не бяха мислили за паричния въпрос и през време на разходката им Фред Булък ги подиграваше за това с грациозна веселост. Когато се връщаха с екипажа за обед, те се чувствуваха не малко издигнати в собствените си очи. Нека уважаемият ми читател не счете тази проява на егоизъм за неестествена. Когато същата тази сутрин авторът на настоящата хроника се връщаше с омнибуса от Ричмънд и докато колата сменяше конете си, той забеляза (понеже седеше на капрата) три деца да си играят долу в една локва — много мръсни, задружни и щастливи. Тогава към тези три се приближи друго малко дете. «Поли — каза то, — сестра ти има едно пени.» Като чуха това, децата в миг станаха от локвата и изтичаха да изявят почитта си към Пеги. И когато омнибусът тръгна, видях Пеги, следвана от детската процесия, тръгнала много важно към будката на близката продавачка на сладкиши.

Глава XXIV

В която мистър Озбърн взема от шкафа семейната библия

След като подготви сестрите, Добин забърза към Сити да изпълни останалата и по-трудна част от поетото задължение. Мисълта, че трябва да излезе лице срещу лице със стария Озбърн, го караше да се чувствува неспокоен и неведнъж му хрумна да остави девойките да разкрият тайната, която той знаеше, че няма дълго да пазят. Но той беше обещал да съобщи на Джордж как старият Озбърн е понесъл новината и затова отиде в Сити в бащината си кантора на Темс Стрийт, откъдето изпрати бележка на мистър Озбърн, молейки го за половинчасов разговор относно работите на сина му Джордж. Добиновият пратеник се върна от кантората на мистър Озбърн, с поздравите на последния, който щял да бъде много щастлив да се види веднага с капитана. Съобразно с това Добин се яви пред него.

Като съзнаваше, че има да разкрие тайна, за която носеше половината вина, и си представяше колко болезнена и бурна ще бъде срещата, капитанът влезе в кантората на мистър Озбърн с посърнал вид и свенливи стъпки. Той мина през външната стая, където седеше мистър Чопър, който го поздрави шеговито от бюрото си и с това го постави в още по-неловко положение. Мистър Чопър намигна, кимна и посочи с писалката към вратата на своя началник, като каза с дразнещото си весело разположение: