Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 172

Нашите младоженци бяха избрали Брайтън да прекарат първите няколко дни след сватбата си. Бяха си наели стаи в хотел «Шип Ин», където се радваха на големи удобства и спокойствие, а скоро след това и Джоз се присъедини към тях. Но той не беше единственият от компанията, която намериха там. Когато един следобед се връщаха в хотела след разходка по морския бряг, те срещнаха не друг, а Ребека и съпруга й. Веднага се познаха и Ребека се хвърли в прегръдките на най-милата си приятелка. Кроли и Озбърн си стиснаха сърдечно ръце, а Беки, в продължение само на няколко часа, намери начин да накара последния да забрави неприятните думи, които си бяха разменили.

— Спомняте ли си последната ни среща у мис Кроли, когато бях тъй груба към вас, скъпи капитан Озбърн? Тогава ми се сторихте тъй невнимателен към милата ми Амелия. Това ме разядоса и ме накара да бъда толкова нелюбезна, толкова рязка и толкова неблагодарна! Простете ми, моля ви! — каза Ребека и протегна ръка с такава откровеност и пленителна грация, че Озбърн не можеше да не я поеме. Вие, братко, просто не знаете какво добро можете да направите, когато искрено и смирено си признаете, че сте виновен. Познавах веднъж един джентълмен, достоен обитател на Панаира на суетата, който имаше обичай умишлено да върши разни дребни злини на съседите си, за да може след това открито и мъжествено да им се извини за стореното — и какъв беше резултатът? Приятелят ми Кроки Дойл бе обичан от всички. Смятаха го малко невъздържан и рязък, обаче иначе много честен. Смирението на Беки мина пред Джордж Озбърн за искрено.

Тези две млади двойки имаха да си разказват много работи. Разискваха женитбите си; и обсъждаха бъдещето с най-голяма откровеност и заинтересованост и от двете страни. Капитан Добин щеше да извести на стария Озбърн за женитбата на Джордж; и младият момък доста потреперваше при мисълта за последиците от това съобщение. Мис Кроли, на която се основаваха всички Родънови надежди, продължаваше да се държи. Понеже нямаха достъп до къщата й в Парк Лейн, обичащите я племенник и племенница я бяха последвали в Брайтън, където непрестанно държаха пратениците си пред вратата й.

— Бих желала да видите някои от Родъновите приятели, които постоянно се навъртат около нашата врата — каза, смеейки се, Ребека. — Виждала ли си някога настойчив кредитор, миличка, или пристав със своя агент? Две такива отвратителни личности наблюдаваха къщата ни от отсрещния бакалин през цялата минала седмица, затова не можахме да тръгнем преди неделя. Какво ли ще правим, ако леличка не отстъпи?

С изблици на силен смях Родън разправи цяла дузина историйки за своите кредитори и за това как Ребека ловко се справяла с тях. Той се закле тържествено, че в цяла Европа нямало друга жена като нея, която така да умеела да увещава кредиторите. Тази нейна практика бе започнала почти веднага след женитбата им и съпругът й разбра колко ценна е подобна съпруга. Те имаха достатъчно кредит, но и неплатените сметки бяха в изобилие и живееха под тежестта на много голяма липса от готови пари. Влияеха ли тези парични трудности върху доброто разположение на Родън? Не. Всички от Панаира на суетата трябва да са забелязали колко добре живеят онези, които здравата и до гуша са затънали в дългове; как от нищо не се лишават; колко са весели и спокойни. Родън и жена му имаха най-хубавите стаи в хотела в Брайтън. Когато им поднесе първото ядене, собственикът им направи поклон като пред най-добрите си клиенти и Родън недоволствуваше от гозбите и от виното с дързост, каквато никой благородник в страната не би могъл да надмине. Дългият опит, мъжествената външност, безупречните дрехи и обувки и учтивите, взискателни обноски могат често да помогнат на човека точно толкова, колкото голямата банкова сметка.