Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 173

Двете младоженски компании се срещаха постоянно в апартаментите си. След две-три вечери господата започнаха да играят малко пикет, докато съпругите им седяха настрани и бъбреха. Това развлечение, както и пристигането на Джоз Седли, който се появи с големия си открит екипаж и поигра няколко партии билярд с капитан Кроли, понапълниха малко Родъновата кесия и благополучно го снабдиха с онези готови пари, при чиято липса и най-силните духове понякога униват.

И тъй, тримата джентълмени отидоха да посрещнат «Светкавицата». Точен до минутата, изпълненият отвън и отвътре дилижанс пристигна, галопирайки надолу по улицата, докато помощникът на кочияша свиреше с рога обичайната си мелодия, и колата спря пред агенцията.

— Ей, ето го и нашия Добин — провикна се Джордж, радостен, че вижда стария си приятел кацнал на покрива — неговото очаквано посещение в Брайтън се бе забавило досега. — Как си, момчето ми? Много се радвам, че дойде. На Еми ще й стане много приятно, когато те види — каза Озбърн, като разтърси сърдечно ръката на приятеля си, веднага щом последният слезе от дилижанса — след което прибави с по-нисък и развълнуван глас: — Какви са новините? Ходи ли на Ръсъл Скуеър? Какво казва баща ми? Разкажи ми всичко.

Добин изглеждаше много бледен и сериозен.

— Видях се с баща ти — каза той. — Как е Амелия… мисис Джордж? Веднага ще ти кажа всичко, но освен това нося и най-голямата новина; и тя е…

— Казвай я бързо, приятелю — каза Джордж.

— Заповядано ни е да тръгнем за Белгия. Цялата армия отива — гвардия и всичко. Хевитоп има подагра и просто е луд, че не може да мръдне. Командата поема О’Дауд и идната седмица ще отплуваме от Четъм.

Тази новина за война не можа да не стресне влюбените, като накара всички тези господа да добият много сериозен вид.

Глава XXIII

Капитан Добин продължава да играе ролята на агитатор

Коя е тази тайна чародейна сила на приятелството, под чието влияние един обикновено муден, хладен или свенлив човек става мъдър, деен и решителен, когато действува за друг? Също както след няколко фокуснически сеанса на доктор Елиътсън Алексис престава да усеща болки, започва да чете с темето си, да вижда няколко мили надалеч, да предрича какво ще стане следващата седмица и да върши други чудеса, които в никакъв случай не е в състояние да направи, когато е в обикновеното си нормално състояние, така и в житейските работи и под магнетичното влияние на приятелството свитият човек става смел, свенливият — самоуверен, ленивият — деен, а буйният — благоразумен и кротък. Кое, от друга страна, кара адвоката да избягва да защищава собствената си кауза и да вика за съветник своя учен събрат? Кое принуждава доктора, когато се разболее, да праща за съперника си, вместо сам да види собствения си език в огледалото над камината или да напише собствената си рецепта на бюрото? Подхвърлям тези въпроси на интелигентния читател, който много добре знае как можем да бъдем едновременно доверчиви и скептични, отстъпчиви и упорити, колко сме силни за другите и колебливи за себе си. По същия начин нашият приятел Уилям Добин, който беше толкова отстъпчив, че ако родителите му го принудеха, навярно би слязъл в кухнята да се ожени за готвачката, и ако се отнасяше до собствения му интерес, би сметнал за непоносима трудност дори улицата да прекоси, сега се зае най-ревностно и усърдно да урежда работите на Джордж Озбърн, също както най-себелюбивият тактик би се заел със своите собствени.