Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 152

Няма да влизам в пълни подробности относно срещата между Джордж и Амелия, когато той бе доведен отново до нозете (не би ли трябвало да се осмелим да кажем ръцете?) на любимата си посредством намесата на неговия честен приятел Уилям. Много по-кораво сърце от Джорджовото би се стопило при вида на това сладко личице, тъй трагично смазано от мъка и отчаяние, както и при искрените и нежни думи, с които тя разкри страданията на покрусеното си сърце. Но понеже тя не припадна, когато разтрепераната й майка доведе пред нея Озбърн, и понеже даде отдушник на прекомерната си скръб само като сложи глава на рамото на любимия си, където изплака насъбралите се нежни и облекчителни сълзи, старата мисис Седли, която също се почувствува много облекчена, реши, че е най-добре да остави младите хора сами. Когато тя си излизаше, Еми плачеше над ръката на Джордж, целувайки я смирено, сякаш той бе върховният й повелител и господар, а самата тя бе недостойна и виновна и се нуждаеше от благоволението и прошката му.

Нейното смирение и сладко безропотно послушание силно трогнаха и поласкаха Джордж Озбърн. В това вярно и покорно създание той видя робиня и душата му тайно потрепна при съзнанието за своята мощ. Макар и да бе султан, той щеше да се покаже щедър и щеше да вдигне коленичилата Естер, за да я направи своя царица. Освен това тъгата и красотата й го трогнаха колкото подчинението й, така че, както се казва, той я развесели, вдигна я и й прости. Всичките й надежди и чувства, които бяха на умиране поради туй, че бе лишена от това свое слънце, изведнъж отново цъфнаха, когато светлината му пак грейна над нея. Едва ли бихте могли да познаете, че светналото малко личице, сложено нея нощ върху възглавницата на Амелия, бе същото, което лежеше там предишната нощ толкова бледо, така безжизнено, така равнодушно към всичко наоколо. Честната ирландска девойка, прислужничката, зарадвана от тази промяна, поиска позволение да целуне лицето, което изведнъж бе станало тъй цветущо, Амелия обви ръце около шията на момичето и го целуна от цялото си сърце, също като дете. Наистина тя бе малко повече от дете. И като на дете бе нея нощ сънят й — сладък и освежителен; а колко ненаказано голямо беше щастието й, когато се събуди сутринта с раждането на слънчевата светлина!

«Днес той отново ще бъде тук — мислеше си Амелия. — Той е най-великият и най-добрият от всички мъже!» А и Джордж също така си мислеше, че е едно от най-благородните живи същества и че прави огромна жертва, като се жени за това младо създание.

Докато тя и Озбърн се радваха на приятния си tête-à-tête на горния етаж, старата мисис Седли и капитан Добин разговаряха долу върху създаденото положение и за бъдещето на двамата млади хора. След като събра влюбените и ги остави да се прегръщат най-горещо, постъпвайки като истинска жена, мисис Седли изрази мнението, че никоя земна сила не ще накара мистър Седли да се съгласи на брака между дъщеря му и сина на човека, който се бе отнесъл към него така жестоко и така срамно. И тя заразправя надълго и нашироко за миналите щастливи дни и за миналия им разкош, когато Озбърн живеел много скромно, а жена му оставала крайно доволна, ако можела да получи някои от бебешките дрешки на Джоз, с които мисис Седли й услужила при раждането на едно от децата им. Тя беше сигурна, че дяволската неблагодарност на този човек е сломила сърцето на мистър Седли, а пък що се отнася до женитбата, той нямало никога, никога, никога да се съгласи.