Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 151

Изглежда, мисис Бют дърпаше канапа по-силно, отколкото беше необходимо. Защото, макар и да успя да внуши на мис Кроли необходимата ненавист към непослушния й племенник, болната жена изпитваше силна омраза и таен страх от мъчителката си и жадуваше да избяга от нея. Не след дълго тя въстана най-категорично против разходките в Хайгейт и Хорнзи. Старата жена настояваше да отидат в парка. Мисис Бют знаеше, че там ще срещнат отвратителния Родън, и беше права. Един ден файтонът му се появи на ринга; Ребека седеше до него. В неприятелския екипаж мис Кроли заемаше обичайното си място, като мисис Бют се намираше от лявата й страна, а пуделът и мис Бригс седяха отзад. Моментът бе напрегнат и сърцето на Ребека заби бързо, когато разпозна екипажа. И когато двете превозни средства се приближиха едно срещу друго, тя скръсти ръце и погледна към старата мома с израз на дълбока преданост и мъка. Родън се разтрепери и лицето му стана мораво зад боядисаните мустаци. В другия екипаж само Бригс се развълнува и хвърли неспокоен поглед към старите си приятели. Бонето на мис Кроли бе упорито обърнато на другата страна. Мисис Бют избра точно този момент да обсипва пудела с ласки, като го наричаше свое мъничко любимче, сладичко кученце и миличко същество. Екипажите се разминаха и всеки продължи пътя си.

— Нищо не излезе, дявол да го вземе — каза Родън на жена си.

— Опитай още веднъж, Родън — отвърна Ребека. — Не би ли могъл да вклещиш твоите колела в техните, миличък?

Родън нямаше смелост за тази маневра. Когато екипажите се срещнаха отново, той се изправи, вдигна ръка, за да свали шапка, и цял се превърна в зрение. Но този път лицето на мис Кроли не бе извърнато настрани; тя и мисис Бют го погледнаха право в очите и най-безжалостно изразиха пренебрежението си. Той се отпусна с проклятие на мястото си и като се отклони от ринга, препусна отчаяно към къщи.

Това беше решителна победа за мисис Бют. Но като забеляза явната нервност на мис Кроли, тя почувствува опасността от други подобни срещи и реши, че за здравето на скъпата й приятелка крайно необходимо да напуснат за известно време града, като горещо препоръча да заминат за Брайтън.

Глава XX

В която капитан Добин играе ролята на брачен пратеник

Без да разбере как, капитан Уилям Добин стана най-жаркият подбудител и помагач за свързването на Джордж Озбърн с Амелия. Ако не беше той, това никога нямаше да стане. Той не можеше да не си го признае и се усмихваше донейде горчиво, като си мислеше, че от всички хора на света именно на него е паднала грижата за тази женитба. Но макар воденето на преговорите да бе едва ли не най-болезнената длъжност, която можеше да му бъде дадена, все пак, щом трябваше да изпълни някакъв дълг, капитан Добин бе свикнал да върши това без много думи и колебание. След като се убеди, че ако я лишат от съпруга й, мис Седли ще умре от отчаяние, той реши да употреби всички усилия, за да я запази жива.