Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 153

— Тогава те трябва да избягат, госпожо — каза със смях Добин, — и да последват примера на капитан Родън Кроли и онази малка възпитателка, приятелката на мис Еми.

— Възможно ли е? Никога не бих си помислила… — И мисис Седли силно се развълнува при тази новина. Колко би желала и Бленкинсоп да я бе чула! Бленкинсоп винаги подозирала онази мис Шарп. Как се бил отървал Джоз!… И тя описа добре познатата вече любовна интрижка между Ребека и данъчния началник на Богли Уола.

Не беше обаче яростта на мистър Седли, от която Добин се боеше толкова, колкото от яростта на другия засегнат родител, и той си призна, че е много разтревожен и загрижен относно поведението на червеновеждия стар тиранин от Ръсъл Скуеър. Добин бе уверен, че той е забранил безусловно брака. Той знаеше какъв упорит и свиреп човек е Озбърн и как не отстъпва от думата си.

— Единствената възможност, която Джордж има за помирение с баща си, е да се отличи в предстоящия поход — заявяваше приятелят му. — Ако умре, съдбата ще е една и за двамата. А ако не успее да се отличи, какво ще стане тогава? Чувал съм, че има малко пари от майка си — достатъчно, за да си купи майорската титла — иначе ще трябва да продаде каквото има и да отиде да копае в Канада или да заживее без обичайните удобства в някоя къщичка в провинцията.

Добин си мислеше, че с такава съпруга той не би имал нищо против да отиде дори в Сибир — и може да е чудно, но на този смешен и крайно неразумен младеж нито за миг не хрумна, че липсата на средства да се поддържа хубав екипаж и коне, както и на доход, който би дал възможност на притежателите му да посрещат приятелите си по благороднически, може да служи за пречка на брака между Джордж и мис Седли.

Тези важни обстоятелства го караха да смята, че женитбата трябва да стане колкото може по-скоро. Чудя се, дали самият той не искаше това да мине по-бърже? Също както в случай на смърт хората желаят да избързат с погребението или както гледат да се свърши по-скоро с раздялата, когато се решат на такава. Едно е положително, че веднъж взел работата в ръцете си, капитан Добин я направляваше с най-голямо усърдие. Той убеди Джордж в необходимостта да се действува неотложно и му изтъкна възможностите за помирение с баща му, което можеше да се постигне, ако вестникът съобщеше за някакво негово отличие. Ако е нужно, и той самият ще предизвика и въвлече и двамата бащи в тази работа. Най-малкото Добин убеди Джордж да свърши всичко, преди да бе дошла очакваната от всички заповед за заминаването на полка на поход в Европа.