Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 150

— Само видът на ужасния й племенник, срещнат случайно в парка, където чувам, че този нещастник се разхожда с нахалната съучастничка на престъпленията си — каза мирис Бют (като без да иска, даде да се прозре себелюбието й), — ще й причини такъв удар, че ще трябва отново да я сложим на легло. Тя не трябва да излиза, мистър Клъмп. И няма да излезе, докато съм тук да бдя над нея. А що се отнася до моето здраве, нима то има някакво значение? Аз го давам с радост, сър. Жертвувам го пред олтара на дълга си.

— Честна дума, госпожо — каза сега сурово мистър Клъмп, — не отговарям за живота й, ако тя продължава да лежи в тази тъмна стая. Нервите й са толкова разстроени, че може всеки миг да я изгубим; и ако желаете капитан Кроли да стане неин наследник, предупреждавам ви най-искрено, госпожо, че вие правите всичко възможно да му помогнете.

— Боже мой! Наистина ли животът й е в опасност? — извика мисис Бют. — Защо, защо не ме предупредихте по-рано, мистър Клъмп?

Предишната вечер мистър Клъмп и доктор Скуилс се бяха съвещавали (над бутилка вино в дома на сър Лапен Уорън, чиято съпруга се готвеше да го ощастливи с тринадесетото си благословение) относно болестта на мис Кроли.

— Онази жена от Хампшир — забеляза доктор Скуилс, — която се е вкопчила в старата Тили Кроли, е същинска харпия. Каква прекрасна мадейра!

— Какъв глупак излезе Родън Кроли — отвърна Клъмп, — да вземе да се ожени за някаква си възпитателка! Но тя не беше за изхвърляне, нали?

— Зелени очи, хубава кожа, грациозна фигура, знаменито развита отпред — забеляза Скуилс. — Вярно, не беше за изхвърляне. Кроли наистина излезе глупак.

— Той винаги си е бил глупак — отвърна аптекарят.

— Разбира се, старата няма да му остави нито стотинка — каза лекарят и след малко добави: — Хубави парички ще остави, нали?

— Да остави парички ли? — каза Клъмп, като се ухили. — Нямам намерение да се стигне дотам. Та нали, докато е жива, ще получавам от нея двеста лири стерлинги годишно.

— Онази жена от Хампшир ще я убие за два месеца, мое момче, ако продължава така да я гледа — каза доктор Скуилс. — Стара жена; обича да си похапва; разстроени нерви; болно сърце; натиск на мозъка; апоплексия и толкова. Накарай я да стане, Клъмп; накарай я да излезе, иначе не й давам много седмици, а тогава и ти няма дълго да получаваш твоите двеста лири годишно. — Този намек именно накара достойния аптекар да заговори така откровено на мисис Бют Кроли.

Тъй като мисис Бют държеше старата дама под властта си, на легло, без друг човек наоколо, тя предприе няколко нападения, за да я накара да промени завещанието си. Но когато на мис Кроли се правеха такива мрачни предложения, страхът й от смъртта силно се увеличаваше. И мисис Бют видя, че преди да се надява да постигне своята благородна цел, тя трябва да подобри настроението и здравето на пациентката си. Следващият въпрос беше къде да я заведе. Едничкото място, където няма възможност да срещне онези двама омразници, е черквата, а това няма да я забавлява — мислеше си с право мисис Бют. «Трябва да отидем на разходка из нашите хубави лондонски предградия — каза си след това тя. — Чувам, че те са най-живописните в света.» И тя изведнъж силно се заинтересува от Хампстед и Хорнзи и откри, че Дълуич много я привлича, поради което сложи своята жертва в екипажа и я закара към тези провинциални места, като изпълваше часовете на пътешествията с разговори за Родън и съпругата му и разправяше на старата жена всичко онова, което можеше да засили негодуванието й спрямо тези двама окаяници.