Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 119

На първо място тя бе омъжена — това беше важно обстоятелство. Сър Пит го знаеше. За нея не беше толкова важно, че трябваше най-неочаквано да направи признанието, а по-скоро, че се оказа необходимо да стори това неочаквано. Някой ден то все трябваше да се узнае и защо не сега вместо по-късно? Този, който сам желаеше да се ожени за нея, би трябвало поне да замълчи относно собствената й женитба. Големият въпрос беше — как щеше да понесе новината мис Кроли? Ребека си имаше своите опасения; но тя си спомняше всичко, което мис Кроли бе казвала; презрението, което старата дама признаваше, че изпитва към потеклото; смелите й либерални възгледи, романтичните й склонности; едва ли не прекомерната й слабост към племенника й и постоянно проявяваната й привързаност към самата Ребека. «Тя толкова го обича — мислеше си Ребека, — че би му простила всичко. Толкова е свикнала с мене, че, струва ми се, никак няма да се чувствува добре без мене и когато тайната се разбули, ще има сцена, истерия и голяма разправия, а сетне ще последва пълно сдобряване.» Но както и да е, имаше ли смисъл да отлагат? Жребият бе хвърлен и дали работата щеше да се открие сега или утре, резултатът щеше да бъде един и същ. И тъй, решила, че новината трябва да се съобщи на мис Кроли, младата жена започна да размишлява върху най-добрия начин, по който би могла да стори това; както и дали трябваше да посрещне бурята, която неминуемо щеше да се разрази, или пък да избяга и да се скрие, докато първото избухване отмине. Под напора на тези мисли тя написа следното писмо:

«Скъпи приятелю,

Голямата криза, за която толкова често разисквахме, настъпи. Половината от тайната ми е известна и аз дълго размишлявах и най-после реших, че сега е моментът да разкрием цялата истина. Сър Пит дойде при мене тази сутрин и какво, мислиш, направи? — Официално предложение за женитба. Помисли си! Клетата малка аз. Значи, можела съм да стана лейди Кроли. Колко доволна би останала мисис Бют.

С други думи, бих могла да бъда нечия майка вместо… о, как треперя, как треперя, когато си помисля, че скоро ще трябва да открием всичко!

Сър Пит знае, че съм омъжена и тъй като не му е известно за кого, засега не е още много разочарован. Ma tante наистина се ядосва, че съм му отказала. Но е олицетворение на самата доброта и любезност. Благоволи да каже, че бих му била добра съпруга; и се заклева, че ще бъде истинска майки на твоята малка Ребека. Представям си как отначало ще се разстрои, когато научи новината. Но нима трябва да се страхуваме от друго, освен от минутна ярост? Мисля, че не; положителна съм, че не. Тя има такава слабост към тебе (непослушен готованко такъв), че би ти простила всичко; и дори вярвам, че следващото място в сърцето й принадлежи на мене и че без мене ще се чувствува нещастна. Скъпи мой! Нещо ми подсказва, че ще победим. Ти ще напуснеш този отвратителен полк, ще изоставиш хазарта и конете и ще станеш добро момче; и всички ще живеем в Парк Лейн, и ma tante ще ни остави всичките си пари.

Утре ще се постарая да дойда в три часа на обикновеното място. Ако мис Б. ме придружава, ти трябва да дойдеш на вечеря и да ми донесеш отговор. Сложи го в третия том на беседите на Портеус. Но каквото и да се случи, ела при твоята; Р.»