Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 121

— Бога ми, Бек, ти си годна да станеш главнокомандуващ или кентърбърийски архиепископ, бога ми.

Нима неговият случай е рядък? И нима всеки ден не виждаме как не един честен Херкулес се хваща за полата на някоя Омфала и как не един едър мустакат Самсон пада пред краката на Далила?

И тъй, когато Беки му каза, че голямата криза е наближила и времето за работа е дошло, той се показа готов за действие под заповедите й, също както би се впуснал с отделението в атака по заповед на полковника си. Не стана нужда да слага писмото си в третия том на беседите на Портеус. Ребека лесно намери начин да се отърве от Бригс, която я придружаваше, и да се срещне с верния си приятел «на обикновеното място» на следния ден. Тя премисли работите през нощта и съобщи на Родън заключенията, до които бе стигнала. Разбира се, той се съгласи с нея. Беше уверен, че всичко трябва да стане тъй, както тя намира за добре, че нейните предложения са най-подходящите, че мис Кроли без друго ще омекне, или, както той се изрази, след време «ще се примири». Ако намеренията на Ребека бяха съвършено противоположни, той би ги следвал със същата неотклонност.

— Ти имаш достатъчно мозък и за двама ни, Бек — каза той. — Положително ще ни извадиш от тази беля. Просто не съм виждал човек, равен на тебе, макар и да съм срещал какви ли не хора. — И с това простичко признание смаяният от любов кавалерист я остави, за да изпълни своя дял от плана, който тя бе съставила и за двамата.

Той се състоеше просто в това, да наеме тиха квартира в Бромптън или някъде наблизо до казармите, за мистър и мисис Кроли. Защото Ребека бе решила, и смятам напълно благоразумно, да избягат. Това нейно намерение направи Родън много щастлив, тъй като през последните няколко седмици постоянно я бе увещавал да предприемат същите мерки. И той се втурна да наеме квартирата с всичкия жар на един влюбен. Съгласи се да плаща две гвинеи седмично с такава готовност, че хазайката съжали, задето му бе поискала толкова малко. Нае пиано, купи огромно количество парникови цветя и най-различни хубави неща. А що се отнася до шаловете, велурените ръкавици, копринените чорапи, златните френски часовници, гривните и парфюмите, той ги поръча с щедростта на сляпата любов и на неограничения кредит. И след като облекчи съвестта си посредством този поток от великодушие, той отиде да вечеря неспокойно в клуба си и да чака идването на великия момент в своя живот.

Събитията от предишния ден, възхитителното поведение на Ребека, която бе отказала на едно такова изгодно за нея предложение, мълчаливото понасяне на нещастието, самообладанието и веселият вид, с който девойката търпеше бедата, всичко това направи мис Кроли много по-нежна от обикновено. Подобно събитие, било то женитба, отказ или предложение, може да създаде трепет в цяло едно домакинство от жени и да пусне в действие всичкото им истерично съчувствие. Като наблюдател на човешката природа, аз често посещавам черквата «Сент Джордж» на Хановър Скуеър по времето, когато стават женитбите на благородното съсловие. И макар никога да не съм виждал приятелите на младоженеца да избухват в сълзи, нито пък клисарите и участвуващите свещеници да се вълнуват, все пак никак не е обичайно да види човек как жените, които ни най-малко не са засегнати от събитието — стари дами, отдавна минали възрастта за всякакъв брак, пълни жени на средна възраст с цял куп синове и дъщери, да не говорим за хубавите млади същества с розови бонета, чийто ред скоро ще дойде и за които е естествено да проявяват любопитство към церемонията, — казвам: много обикновено е човек да види как присъствуващите жени въздишат, плачат и подсмърчат; крият лица в ненужните си носни кърпички и всички — стари и млади — се тресат от вълнение. Когато моят приятел от модното общество, Джон Пимпликоу, се ожени за прелестната лейди Белгрейвия Грийн Паркър, общото вълнение бе толкова силно, че дори и дребната подсмърчаща стара ключарка, която ме заведе на мястото ми, бе обляна в сълзи. «И защо?» попитах се мълчаливо аз — нали не тя щеше да се омъжва?