Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 117

— Глупости, миличка, вие никога не бихте му отказали, ако тук не бе замесен друг някой човек — каза мис Кроли, като веднага се спря право на въпроса. — Кажете ми частните си причини: какви са те? Съществува друг някой, нали? Кой е покорил сърцето ви?

Ребека сведе надолу очи и призна, че действително има друг човек.

— Вие правилно сте отгатнали, скъпа мис Кроли — каза тя със сладък, наивен, треперещ глас. — Учудвате се, че едно такова бедно и самотно момиче може да има някаква връзка, нали? Никога не съм чувала, че бедността може да служи за защита срещу подобно нещо. Бих желала да е така.

— Мое мило, клето дете — извика мис Кроли, която винаги беше готова да сантименталничи, — да не би тогава чувствата ви да са несподелени? Да не би тайно да страдате? Разправете ми всичко и аз ще ви утеша.

— Бих желала да можехте, окъпа мис Кроли — каза Ребека със същия жален глас. — Аз действително се нуждая от утеха. — И тя сложи глава на рамото на мис Кроли и заплака така естествено, че старата дама, изпълнена с неочаквано съчувствие, я прегърна с почти майчинска нежност, промълви няколко мили и топли утешителни думи, закле се, че я обича като дъщеря и ще направи всичко, което е по силите й, за да помогне.

— А сега кажете ми кой е той, мила. Да не би да е братът на онази хубавичка мис Седли? Вие бяхте споменали, че сте имали нещо с него. Аз ще го поканя тук, миличка. И вие ще го имате, наистина ще го имате.

— Не ме питайте сега — отвърна Ребека. — Скоро ще узнаете всичко. Действително ще узнаете, скъпа, добра мис Кроли — скъпа приятелко, мога ли да ви нарека така?

— Разбира се, че можете, мое дете — отвърна старата дама, като я целуна.

— Не мога да ви го кажа сега! — простена Ребека. — Много съм нещастна. Но, моля ви се, винаги ме обичайте, обещайте, че винаги ще ме обичате. — И сред взаимни сълзи — тъй като вълнението на младата жена беше събудило съчувствието на възрастната — мис Кроли даде тържествено това обещание и напусна стаята на своето малко protegee , възхищавайки се от нея като от едно мило, безизкуствено, топлосърдечно, нежно, неразбираемо създание.

И сега тя остана сама, да си размишлява върху внезапните и чудновати събития, станали този ден, за това, което се бе случило, както и за онова, което би могло да се случи. Какви, мислите, бяха тайните чувства на мис, не (простете), на мисис Ребека? Ако няколко страници по-назад авторът на тази повест си позволи привилегията да надникне в спалнята на мис Амелия Седли и да отгадае, с всезнанието на литературния творец, всичките нежни мъки и чувства, които се мятаха върху тази невинна възглавница, защо той да не се обяви за доверител и на Ребека, за пазител на тайните й и за ключар на съвестта на тази млада жена?