Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 118

Е добре, на първо място Ребека изрази своите искрени и трогателни съжаления за това, че нещо толкова изгодно й бе предложено, а тя трябваше да го откаже. Всеки уравновесен човек без друго би споделил тези нейни напълно естествени чувства. Коя добра майка няма да съжали една бедна девойка, която можеше да стане лейди и да сподели един доход от четири хиляди годишно? Кой добре възпитан млад човек от Панаира на суетата няма да съчувствува на една трудеща се, умна и ценна девойка, която получава такова почтено и изгодно предложение тъкмо тогава, когато е вън от възможностите й да го приеме?

Разочарованието на нашата приятелка Беки наистина заслужава всякакво съчувствие.

Спомням си, когато една вечер бях поканен на един прием в Панаира на суетата. Наблюдавах старата мис Тоуди, която също присъствуваше там, как ласкаеше и обръщаше специално внимание на малката мисис Брифлес, съпруга на един адвокат, която наистина е от добро семейство, но е много бедна, както е известно на всички ни.

Каква, запитах се мислено аз, може да е причината на проявената от мис Тоуди любезност; дали Брифлес е на служба в съда на някое графство, или пък жена му е получила наследство? Но още тогава мис Тоуди обясни със свойствената си простота в какво се състои работата. «Знаете ли — каза тя, — че мисис Брифлес е внучка на сър Джон Редхенд, който е толкова болен в Челтнам, че едва ли ще преживее още шест месеца. Негов наследник става бащата на мисис Брифлес; така че, както виждате, тя ще стане дъщеря на баронет.» И Тоуди покани Брифлес и съпругата му на вечеря още през следващата седмица.

Ако само възможността да стане дъщеря на баронет може да извоюва на една дама такава чест, ние без друго трябва да уважаваме мъката на една млада жена, която е загубила случая да стане съпруга на баронет. Кой би си помислил, че лейди Кроли ще умре толкова скоро? «Тя беше от онези болнави жени, които могат да живеят с болестта си и десет години — мислеше си Ребека, обхваната от угризения, — и тогава щях да стана благородна лейди! И щях да въртя онзи стар човек, както си намеря за добре. Щях, както им се пада, да се отблагодаря на мисис Бют за покровителственото й отношение и на мистър Пит за непоносимото снизходително държане. Щях да накарам да мебелират отново и да украсят къщата в града. Щях да имам най-хубавия екипаж в Лондон и ложа в операта; й следния сезон щях да бъда представена в двореца. Всичко това би могло да стане; а сега — сега всичко бе само несигурност и неизвестност.»

Но Ребека бе млада жена с твърде голяма решителност и енергия, за да си позволи да се измъчва непристойно и безполезно за нещо, което бе безвъзвратно минало. Така че, като му отреди само толкова съжаление, колкото бе необходимо, тя благоразумно отправи цялото си внимание към бъдещето, което сега беше за нея много по-важно. И тя премисли положението си, с всичките му надежди, съмнения и възможности.