Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 120

Писмото беше адресирано до «мис Илайза Стайлс, дом мистър Барнет, седлар, Найтсбридж».

И вярвам, нито един читател на тази малка повест няма да е толкова непрозорлив, та да не разбере, че мис Илайза Стайлс (Ребека казваше, че тя е стара нейна съученичка, с която напоследък бе започнала да води оживена кореспонденция и която редовно ходеше да взема тези писма от седларя) носеше пиринчени шпори, големи къдрави мустаци и беше не друг, а самият капитан Родън Кроли.

Глава XVI

Писмото върху игленичето

За никого не е от значение как се бяха оженили. Какво може да попречи на един капитан и на една пълнолетна девойка да си набавят разрешение и да се венчаят в която и да било черква на този град? На кого е нужно да се казва, че ако една жена желае нещо, тя непременно си намира начин да го постигне? Моето предположение е, че веднъж, когато мис Шарп бе отишла да прекара сутринта с милата си приятелка мис Амелия Седли на Ръсъл Скуеър, хората можеха да видят една твърде подобна на нея дама да влиза в една от черквите на Сити, придружена от джентълмен с боядисани мустаци, който я изпрати след около четвърт час до чакащия я файтон, и че това беше една тиха сватба.

И като имаме пред вид всекидневния житейски опит, кой би могъл да се съмнява, че един джентълмен може да се ожени за коя и да е жена? Колцина от мъдрите и учените са се женили за готвачките си? Нима и самият лорд Елдън, най-благоразумният от всички мъже, не избяга, за да се ожени? Нима Ахил и Аякс не са били влюбени в слугините си? И можем ли да очакваме, че един кавалерист със силни желания и малко мозък, който никога не е овладявал нито една своя страст, би могъл изведнъж да стане благоразумен и би отказал да заплати необходимата цена за обхваналата го прищявка? Ако хората сключваха само благоразумни бракове, колко много биха намалели ражданията!

Струва ми се, че женитбата на мистър Родън бе една от най-честните постъпки, които ще трябва да отбележим, когато разправяме свързаната с настоящия разказ биография на този джентълмен. Никой не може да каже, че е немъжествено да се влюбиш в някоя жена или да се ожениш за нея, щом като си влюбен. А и възхищението, удоволствието, страстта, почудата, безграничното доверие и жаркият възторг, с които малко по малко този едър офицер започна да се отнася към малката Ребека, бяха чувства, за които поне дамите ще заявят, че му правят чест. Когато тя пееше, всяка една нотка затрептяваше в тъпата му душа и пронизваше цялото му грамадно тяло. Когато тя заговаряше, той събираше всичките сили на мозъка си да слуша и да се смайва. Когато биваше духовита, той си повтаряше на ум шегите й и избухваше в смях на улицата, половин час след като ги бе чул, за голямо учудване на лакея в двуколката до него или на приятеля, с когото яздеше по Ротън Роу. За него думите й бяха същински оракули и най-малкото й действие се отличаваше с безпогрешна грация и мъдрост. «Само как пее тя — как рисува — мислеше си той. — Как яздеше онази непокорна кобила в Куинс Кроли!» И в моменти на откровение той й казваше: