Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 116

Както ставаше обикновено, и този път Бригс се съгласи, след като се впуснаха да разискват и правят догадки относно «предишната връзка».

— Вие, клетите самотни създания, винаги имате по някоя глупава любов — каза мис Кроли. — Та нали и самата ти си била влюбена в един учител (не плачи, Бригс — ти винаги плачеш, а това няма да го съживи), и аз предполагам, че и тази нещастна Беки се е проявила като глупава и сантиментална — някой доктор или иконом, или художник, или млад свещеник, или нещо подобно.

— Клетото, клетото създание! — възкликна Бригс (която си мислеше за преди двадесет и четири години и за онзи туберкулозен млад учител, чиято жълта къдрица и чиито писма, красиви в своята нечетливост, тя пазеше в старото си писалище горе). — Клетото създание! — повтори Бригс. Тя отново беше свежа осемнадесетгодишна девойка; беше отишла на вечерня и двамата с младия туберкулозен учител четяха с треперлив глас от една и съща книга с псалми.

— След подобно поведение от страна на Ребека — каза възторжено мис Кроли — нашето семейство е длъжно да направи нещо. Трябва да открием кой е този човек, Бригс, и аз ще го настаня на работа; или ще му поръчам да ме нарисува, знаеш; или ще поговоря за него с братовчед ми, — и ще дам прикя на Беки, и ще направим сватба, Бригс, и ти ще приготвиш сватбената закуска и ще станеш шаферка.

Бригс заяви, че това ще бъде чудесно и се закле, че милата мис Кроли винаги е била добра и щедра, след което се качи в спалнята на Ребека да я утеши и да побъбрят за предложението, за отказа и за причините му; както и да загатне за великодушните намерения на мис Кроли и да открие кой е джентълменът, който е покорил сърцето на мис Шарп.

Ребека беше много мила, много обичлива и отзивчива — отвърна с жар и благодарност на проявената от Бригс нежност — призна, че има някаква тайна връзка — една сладка тайна — колко жалко, че Бригс не бе останала още половин минутка пред ключалката! Може би Ребека би казала нещо. Само пет минути след като мис Бригс се качи в стаята на Ребека, самата мис Кроли се появи там. Това беше нечувана дотогава чест; любопитството й я бе победило; тя не можеше да дочака бавните преговори на посланичката си, затова отиде лично и заповяда на Бригс да излезе от стаята. Като изрази одобрението си от поведението на Ребека, тя заразпитва подробно за срещата, както и за обстоятелствата, които бяха довели до смайващото предложение на сър Пит.

Ребека каза, че отдавна била доловила слабостта, която сър Пит й правел честта да изпитва към нея (тъй като той имал обичай да проявява чувствата си много прямо и открито); но без да споменава частните си причини, с които засега не желаела да безпокои мис Кроли, тя заяви, че възрастта на сър Пит, положението му и навиците му били такива, че не би могла и да мисли за брак с него; и нима една жена със себеуважение и усет за приличие би могла да се вслушва в едно предложение за женитба, което идва в такъв момент, когато починалата жена на обожателя дори още не е погребана?