Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 115

— Чудесна — каза сър Пит. — Кой би могъл да си помисли подобно нещо! Какво хитро малко дяволче! Каква лисичка! — мърмореше си той и възкликваше от удоволствие.

— Кой би могъл да си помисли какво? — извика мис Кроли, удряйки с крак. — Моля ви, мис Шарп, да не би да чакате да се разведе принц-регентът, та затова нашето семейство не ви се вижда достатъчно добро?

— Положението, в което ме заварихте, когато влязохте — каза Ребека, — съвсем не даваше да се разбере, че съм се отнесла с презрение към честта, която този добър, този благороден човек благоволи да ми направи. Мислите ли, че съм без сърце? Нима всички не ме обичахте и нима не бяхте така добри към клетото сираче — към изоставеното момиче — и нима аз не чувствувам нищо? О, мои приятели! О, мои благодетели! Не трябва ли любовта ми, животът ми и дългът ми да се помъчат да отплатят за доверието, което ми оказахте? Нима, мис Кроли, вам се свиди и за благодарността, която мога да изпитвам? О, това е прекалено — сърцето ми ще се пръсне! — И тя се отпусна на един стол така жално, че по-голямата част от присъствуващата публика се трогна до сълзи от мъката й.

— Независимо от това дали ще се омъжите за мене, или не, вие сте едно добро малко момиче, Беки, и помнете, че аз съм ви приятел — каза сър Пит, след което сложи на главата увитата си с креп шапка и си тръгна — за голямо облекчение на Ребека. Явно бе, че не бяха разкрили тайната й пред мис Кроли и тя можеше да се радва на едно временно отлагане на присъдата.

Като притисна носна кърпичка до очите си и, отпрати с кимване честната Бригс, която се готвеше да я последва горе, тя се прибра в стаята си. А Бригс и мис Кроли, в състояние на силна възбуда, останаха да разискват чудноватата случка, докато Фъркин, не по-малко смаяна, се втурна в кухненските области и заразправя за събитието на цялата намираща се там мъжка и женска компания. Новината беше направила такова впечатление на мисис Фъркин, че тя сметна за свой дълг да разтръби за нея още с вечерната поща и «заедно със смирените си почитания да съобщи на мисис Бют Кроли и на семейството в пасторския дом, че сър Пит е предложил на мис Шарп да му стане съпруга, на което тя му отказала, за голямо учудване на всички».

Двете дами в столовата (където за най-голяма радост на достойната мис Бригс отново й бяха дали възможност да води доверителни разговори с покровителката си) се чудеха и маеха до насита на предложението на сър Пит и на отказа на Ребека. Бригс сполучливо забеляза, че навярно съществува друга пречка, под формата на някаква предишна връзка, тъй като иначе никоя млада жена, която е с ума си, не би отказала на такова изгодно предложение.

— Самата ти би го приела, нали, Бригс? — каза мило мис Кроли.

— Нима не е преимущество да станеш сестра на мис Кроли? — отвърна Бригс, като смирено отбягна да отговори направо на въпроса.

— В края на краищата от Беки би излязла една добра лейди Кроли — забеляза мис Кроли (която се бе смекчила от отказа на Ребека и бе много либерална и великодушна сега, когато нямаше да става нужда да прави жертви). — Тя е много умна (дори в малкия си пръст има повече мозък, отколкото ти в цялата си глава, мила ми Бригс), а и обноските й са превъзходни, след като я превъзпитах. Освен това тя е от рода Монморанси, Бригс, а кръвта има значение, макар лично аз да я презирам. И тя би смогнала да се държи на положение между надутите глупави хампширци много по-успешно от онази нещастна железарска дъщеря.