Читать «Първото семейство» онлайн - страница 73

Колко ставаха с тези двамата? Чизъм им беше изгубил броя. В началото тези измами го тревожеха; не му даваха да заспи нощем. Но вече не. Всеки, който върши работа като неговата, скоро закоравява. По едно време той беше загрижен да защити собствения си задник, но когато като прикрит агент беше научил за хладнокръвното незачитане от Първото семейство на живота на отделните трекери, започна да му става все по-трудно да приписва някаква стойност и на собствения си живот.

Облечен в жълто-кафяв гащеризон и съответна шапка и следван от Чизъм, Стив се качи на совалката, която свързваше Белия дом с Гранд Сентрал. Чизъм, който носеше амбулаторна чанта, беше облечен в зелен гащеризон на здравен работник. На горната част на ръкава гащеризонът имаше широки червени и бели нашивки в една линия с ленти, които минаваха по гърдите и гърба.

— Отпусни се — каза Чизъм, когато совалката тръгна.

— Опитвам се — отговори Стив и посочи гащеризона си. — Не можеш да си представиш как се чувства човек с този…

— Слушай, има хиляди хора, които никога не са имали възможност да носят нещо друго. Недей му намира кусури. Върши ти добра работа. Ако не бяха тези хора…

— Да, знам. Не ми го напомняй — отговори Стив с горчив сарказъм. — Нямаше да има въздух във вентилаторите и тоалетните щяха да се запушат.

Чизъм поклати глава.

— Вие, момчетата от Академията, всичките сте еднакви. Наистина се мислите за асове. Ако питаш мен, преди да положите клетва трябва да ви накарат да поринете фекалии. Може би ще ви помогне да разберете как живеят другите.

— Аз съм си отработил моята част като пионер. Дванадесет месеца съм чукал камъни на линията на совалката до Финикс.

Чизъм сухо се засмя.

— Да, зная. Една година като млад пионер. Прекарал си половин година в копане и половин година в лазарета и през цялото време си слагал оглавника на коня.

Да сложиш оглавника на коня беше израза на младите пионери, еквивалентен на израза във Въздушната академия «да сложиш бомбата в дулото».

— Джон — каза Стив. — Достатъчно ми е зле. Не ме карай да се чувствам отвратително.

Чизъм се усмихна.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Вземаш се много на сериозно. — Той удари Стив по коляното. — Хайде. Слизаме. Дръж се естествено.

Слязоха от совалката, но вместо да отидат на ескалаторната площадка за едно–1 — уличното ниво, — Чизъм я отмина и отиде в края на перона.

Сърцето на Стив прескочи един удар, когато видя двама военни полицаи да идват към тях. И двамата бяха въоръжени с обичайните тежки въздушни пистолети и дълги гумени палки, закачени на коланите им. Беше обикновен патрул, извършващ проверка на идентификационни карти на хората по пероните и около гарата. Най-често не спираха никого, но винаги можеха да го направят. Тяхното присъствие оказваше възпиращо въздействие върху потенциалните на-ко.

— Изглеждаш отвратително — промърмори Чизъм. — Остави ме аз да говоря. — И когато полицаите дойдоха по-близко, каза: — Всичко е наред. Познавам единия. — Той им махна приятелски и когато минаха покрай тях, плесна единия по рамото. — Здрасти! Как си?