Читать «Първото семейство» онлайн - страница 75

Като следваше указанията на Чизъм, Стив паркира количката на широк страничен служебен перон с колони, взе кутията с инструменти и последва своя дързък гид в един сервизен асансьор. Чизъм натисна бутона за ниво три–8 и докато бързо се издигаха нагоре, засвири беззвучно с уста.

Стив погледна индикатора за ниво и видя, че асансьорът отива от А–5 на четири–10.

— Този сервизен перон изглежда доста чист. В някоя от новите шахти ли сме?

— Да, Сантана Дийп…

— Не мога да го проумея — промърмори Стив. — Никой не ни спря. Никой не ни поиска документи за самоличност. Какво ще стане, когато някой разбере, че от площадката липсва една количка? Достатъчно е някой да провери номера на картите, показани на вратата, и ще ни спипат!

Чизъм поклати глава и прошепна:

— Теб може би, приятелю, но не и мен. Не използвах собствената си карта.

Стив го погледна подозрително.

— Чух, че гласът на рекордера не е твоят, но как е възможно това? — прошепна той. — Идентификационните карти не могат да се прехвърлят!

Чизъм се усмихна. Забавляваше се незлобиво, като дразнеше този сериозен млад мъж. И голяма част от удоволствието идваше, като му казваше истината — като сега — или като стигаше колкото е възможно по-близко до нея, без да разкрива играта.

— На теория — да. Повечето хора мислят така. Но на практика някои карти са по-малко «непрехвърляеми» от други. — Той намигна на Стив и зашепна още по-тихо. — Ще ти издам една голяма тайна. Открих, че системата не е съвършена. КЪЛЪМБЪС прави грешки. Какво ще кажеш?

Стив отстъпи крачка назад.

— Не. Не го вярвам.

— Тъй да бъде — каза Чизъм. — Продължавай да мислиш така. — И сръга Стив в ребрата. — Слушай, ако някой разбере за играта с картите, ще изхвърча от работа.

Останалата част от пътя до три–8 пътуваха, без да говорят.

Фоайето на тридесет и осми етаж беше покрито с тъмнозелени гумени плочки, които заглушаваха звука от стъпките им. Стените бяха покрити с тъкана материя — широки редуващи се тъмнозелени и тъмнокафяви диагонални райета. На тъмнозеления таван имаше светлинни панели, съединени с кафявите райета на стените. Вратите на осем жилищни помещения бяха с метално сребърно-бронзово покритие с оранжев номер в горния десен ъгъл. Нежна баладична музика звучеше от високоговорителни решетки на тавана.

Чизъм поведе Стив към блок 8, пъхна една от мистериозните си карти в отвора на ключалката, набра входния код и когато вратата се отвори, отстъпи назад.

— Влизай. Всичко това е твое.

Стив се поколеба, неочаквано усъмнил се това да не е уловка.

— Сигурен ли си, че е редно?

— Да, няма проблем. Човекът, който живее тук, е по служба по линията. Мой приятел… компютърен инженер. Решава някакъв проблем в един от релейните центрове, който подава данни на КЪЛЪМБЪС. Ще се върне най-рано след четири седмици.

Чизъм понечи да тръгне.

— Няма ли да влезеш?

— По-късно. Сега трябва да, хм… да проверя някои неща… Да се оправя с момчетата на командното табло.

— Ами другите хора на този етаж? — прошепна Стив.

— Кристо! Ти наистина си много наплашен! — промърмори Чизъм. — Слушай, ако не започнеш да пробиваш дупки в стената, на никой няма да му пука. Успокой се! Използвал съм това място много пъти. Единственото нещо, което дразни хората, е да се въртиш наоколо и да шепнеш на площадката. Сега влизай! — Той бутна Стив през вратата.