Читать «Първото семейство» онлайн - страница 71

— Рийфърите му казват «тунелиране».

— Рийфъри ли?

— Да. Ако нямаш лула, използваш навит лист… Казва се «рийф».

— Ясно. Но това, което искам да кажа, е, че зная разликата между «тунелиране» и реалност.

— Щастливец…

— Не ми се присмивай. Говоря за голямата реалност, Джон. За мютската магия.

Чизъм се засмя и замаха с ръце пред лицето му.

— Стой! Задръж!

Стив се намръщи.

— От какво се страхуваш? Да не ни подслушва някой? За теб това вече няма значение, Джон.

Чизъм стана и върна стола на мястото му.

— Виж, ти си добър човек. Малко си объркан, но няма нищо. И имаш чудесна сестра. Нека не проваляме една хубава дружба.

Стив стана.

— Разочароваш ме, Джон. Критикуваш системата, но в момента, в който някой те застраши с нова идея, търсиш убежище.

— Никой не е съвършен — отговори Чизъм. — Нека ти дам един приятелски съвет. Магия няма.

— Има, Джон. Кълна се.

Чизъм поклати глава.

— Виж. Аз съм цели осем години по-стар от теб. Не съм бил горе, но доста съм обикалял тук долу. Истината не печели войни. Вярно, нарушавам правилата по малко, но аз знам какво е правилно. Запомни едно нещо. Мютите са наши врагове. И независимо колко са трудни ние ще ги смажем. Защото на земята няма място за тях и за нас. Ако ние във Федерацията, поколенията, които ще дойдат, някога бъдат свободни да живеят в онзи чудесен голям свят със синьото небе, тогава племената Плейнфолк и последният от южните мюти трябва да изчезнат. Големите, малките, грозните и не толкова грозните. Трябва да се освободим от всички, Стив.

Чизъм спря и погледна строго младия планерист. «Да — помисли той. — Натискът дава резултати. Този човек няма да издържи дълго.» Трябваше да свърши една мръсна работа: Чизъм беше достатъчно честен да го признае пред себе си, макар че в неговия тъмен свят на полуистина и откровена измама той вече не знаеше — както му беше напомнил Брикман — къде са границите.

Чизъм плесна ръце и енергично ги разтри.

— Окей! Да сменим темата. Ще те попитам за последен път. — Той насочи пръст към гърдите на Стив. — Искаш ли да видиш Роз?

Стив се замисли.

— Като слезеш на нива А, не се знае кога ще се върнеш.

— Знам — каза Стив. — Така както вървят нещата, всъщност ми е все едно какво ще стане с мен. Предполага се, че никой от моите роднини не знае, че съм жив.

— Е, тя знае. И иска да те види.

Стив го погледна твърдо.

— Теб какво те засяга това, Джон? Хайде. Бъди откровен.

— Мога да ти кажа, че не тичам подир задника на сестра ти. Не се тревожи. Тя седи здраво на него.

Стив почувства, че се изчервява. Този човек наистина му лазеше по нервите.

— Тогава каква е уловката?

Чизъм вдигна рамене.

— Обичам да правя услуги… това достатъчно ли е?

Стив се засмя.

— Не ми ги пробутвай тия! Преследваш ме от момента, когато прекрачих вратата. Защо? Не ме познаваш и нищо не ми дължиш.

— Грешиш — каза Чизъм. — Знам много за теб. Роз наистина държи на теб… но не знае какъв кучи син си всъщност.

— Какво искаш от Роз?

— Нищо — отговори Чизъм. — Това е начинът, по който работя. Аз съм посредник. Малка услуга тук, малка услуга там.

— Джон, тя е петнадесетгодишна. Първа година студентка по медицина. Ако не е нейният задник, какво, по дяволите, преследваш?