Читать «Първото семейство» онлайн - страница 74

— Бива — отговори чорбарят. — А ти?

— Супер — отвърна Чизъм. — До 24:00 ли сте?

Двамата военни полицаи спряха и другият каза:

— Да!

Чизъм вдигна ръка за довиждане.

— Ще се видим на връщане! Може да имам нещо за вас!

Чорбарят вдигна палец в отговор, после продължи по перона с другаря си.

Веселата усмивка на Чизъм изчезна.

— Голям хитрец си — каза Стив. — Виждам, че имам още много да уча.

Чизъм го погледна.

— Онова, което трябва да научиш, приятелю, е да обичаш хората. В този свят никой не може да живее сам.

Стив се усмихна — спомни си какво му беше казала Лундквист в деня на дипломирането.

— Непрекъснато ми го повтарят.

— Значи може би е време да започнеш да го чуваш.

Стив последва Чизъм в един коридор.

— Какво е това «нещо», което обеща на чорбаря?

— Не питай — каза Чизъм. — Ако ти кажа, ще получиш сърдечен удар. — Спря в дъното на коридора, извади една идентификационна карта и я пъхна в контролираната входна врата. И когато се появи червената светлина, подканяща за гласов отпечатък, извади един малък джобен рекордер и го включи.

— 31075593 — каза гласът. Не беше на Чизъм. Появи се зелена светлина, вратата се отвори, влязоха и тя автоматично се затвори зад тях. Чизъм прибра рекордера в джоба си и се усмихна, като видя любопитния поглед на Стив.

Бяха в сервизен тунел, два пъти по-широк, отколкото висок. От двете страни имаше снопове тръби и кабели, които влизаха и излизаха от различни клапани и разпределителни кутии. Големи вентилатори, монтирани на стените, засмукваха въздух от отдушниците. В тунела се чувстваше силно въздушно течение, чуваше се непрекъснатото бръмчене на вентилаторите плюс постоянното бучене на преминаващия въздух. Близо до вратата бяха паркирани осем жълти открити електрически колички, които можеха да превозват шестима души или да теглят ремарке.

Чизъм посочи пода.

— Тук сме на нива А. Не е много лошо, нали? Като се изключи шумът. Но с него се свиква. Това е А–1. Номерирани са от горе на долу до А–10, после В–1 и така нататък.

— Колко надолу стигат? — попита Стив.

— Нямам представа. Надявам се никой да не поиска да ги преброя. — Чизъм тръгна уверено към първата количка, настани се на предната седалка и сложи амбулаторната си чанта на седалката отзад. После махна на Стив да седне до него и попита:

— Можеш ли да караш тези неща?

— Да, разбира се. Накъде?

— Право напред, после на Т-образното кръстовище и вдясно, докато не ти кажа. — Чизъм посочи една жълта кутия с инструменти на пода между тях. — Когато слезем, я вземи. Давай… — Той удари два пъти капака на количката. — Да започваме програмата.

Стив погледна опростеното арматурно табло.

— Не виждам отвора за идентификационна карта.

Чизъм въздъхна тежко и натисна стартовия бутон. Моторът зави.

— Как го направи — попита Стив.

— Правилно, горе това е невъзможно. Но на нива А нещата са малко по-опростени. След като прекараш известно време тук, ще установиш, че можеш да правиш всичко. — Чизъм видя озадачения вид на Стив и поклати глава с подигравателно примирение. — Момче… вие асовете наистина нищо не знаете.