Читать «Първото семейство» онлайн - страница 72

— Нищо — повтори Чизъм. — Не и сега във всеки случай. Просто правя малка инвестиция за нейното бъдеще. Казах ти. Сестра ти е умно дете. Тя върви по своя път към върха. Хубаво е да имаш приятели на високи места. Аз имам хора оттук до Финикс. — Чизъм спря и се усмихна. — Не разбираш, нали? Няма значение. Какво ще бъде… «да» или «не»?

— Имаш предвид за Роз? Не знам. Трудно е. Как ще…

Чизъм го прекъсна.

— Виж, остави това на мен. Ако не можех да го уредя, нямаше да ти предлагам. Ти изобщо не ме познаваш, но трябва да знаеш, че когато обещая нещо, го изпълнявам.

Стив пое дълбоко дъх.

— Добре, съгласен съм.

Чизъм се усмихна щастливо и стисна Стив за рамото.

— Браво! Навъртай се наоколо. Трябва да проведа няколко телефонни разговора.

Щом излезе от изолационното отделение, Чизъм забърза към най-близката видеотелефонна кабина и се идентифицира със специален код на СТ пред контрола на досиетата. Кодът изпрати обаждането му на Фран без намеса на оператор и тя се появи на екрана. Беше облечена с познатия сребрист работен гащеризон.

— 3552 се съгласи да види сестра си.

— Браво, Джон. Някое жилищно помещение ли ще използваш?

— Да. Осем на три–8 Сантана Дийп. Ако можете да разположите ваши хора за помощ…

— Ще чакат да им се обадиш. Как е обектът?

— Силно разколебан. Предполагам това беше вашето намерение?

— Точно така, Джон.

— Обектът ще се нуждае от идентификационна карта, за да се уреди срещата.

Фран кимна.

— Новата му карта вече се намира на вратата на отделението, готова за прехвърлянето му утре сутрин. Сигурна съм, че ако я поискаш, няма да има проблем. Ако имаш нужда от друга помощ, можеш да ми позвъниш по всяко време.

— Благодаря.

Главата на Фран се смени с логото на Амтрак.

Когато след час Чизъм отново се появи, Стив вече излизаше изпод душа.

— Точно навреме. — Чизъм хвърли в стаята един жълт вързоп.

Стив разгъна жълто-кафявия работен гащеризон на каналджия и докато се бършеше, го погледна с видимо отвращение.

— Трябва ли да го нося?

— Да — каза Чизъм. — Това върви заедно с новата ти идентификационна карта. — Извади картата от джоба на гърдите си и я хвърли на леглото. — Трябваше да я получиш чак утре сутринта, но човекът на портала ми беше задължен.

Стив изглеждаше впечатлен. Сложи картата в защитната калъфка и внимателно я разгледа.

— Невероятно… сигурен ли си, че това ще ми даде достъп до превозно средство на това ниво?

— Още тази вечер — отговори Чизъм. — Въпросът е уреден. Хайде, обличай се. Роз вече е тръгнала от щат У.

— Сигурно. — Стив нервно се засмя. — Знаеш ли, още не мога да повярвам. Надявам се един ден да мога да ти се отплатя. — Той бързо започна да се облича.

Чизъм седеше до масата и мълчаливо го наблюдаваше. «Не е честно — мислеше той. — Този млад човек и момичето са умни деца, които наистина изпитват добри чувства един към друг. А ние ще ги объркаме и ще ги разделим.» Той беше тук и казваше «Повярвайте ми» на хора, които, поради онова, което щеше да се случи, вероятно нямаше никога отново да си вярват.