Читать «Първото семейство» онлайн - страница 115

Стив го погледна в очите и му разказа почти всичко.

Всичко, с изключение на твърдението на Мистър Сноу, че той, Стивън Рузвелт Брикман, е също под защитата на Талисмана.

Когато свърши, Джеферсън погледна въпросително Карлстром.

Карлстром отговори с почти незабележимо кимване. Лицето му не изразяваше нищо.

— Земетресението, за което спомена. Онова, което е разцепило скалата, когато си щял да бягаш. Мислиш ли, че го е предизвикала Клиъруотър?

— Възможно е, командир. Без да се върна и да я попитам, няма начин да знам със сигурност, но ако не се беше случило, сега нямаше да съм тук. Знам, че изглежда невероятно, но в сравнение с онова, което според нея е направил Мистър Сноу, като се е опитал да разруши ешелона…

— И почти е успял — каза Джеферсън. — Бен, аз мисля, че можем да дадем шанс на този младеж. Имам добро предчувствие за него. — Той стисна ръце и се наведе напред. — Стивън, знаеш ли какво е издирване?

— Да, господин президент.

Генералният президент кимна.

— Добре. Би ли желал да участваш в издирване на Талисмана?

Сърцето на Стив трепна. Той се опита да скрие вълнението си.

— Много бих искал, господин президент.

— Добре. — Генералният президент посочи Карлстром. — Бен командва една част, която изпълнява специални поръчки на Семейството. Както можеш да си представиш, от време на време има неща, които трябва да свърша и които не могат да бъдат изпълнени от съществуващите поделения. Задачи, които изискват хора като теб, с висока интелигентност и находчивост, ум, който може да функционира правилно при напрежение, с известна… самобитност. Хора, които могат да работят с абсолютна дискретност и… — Джеферсън впери очи в очите на Стив — на които мога напълно да разчитам. Издирването на Талисмана е точно една от няколкото най-важни задачи. Командирът ще ти каже всичко друго, което трябва да знаеш. — Джеферсън стана да покаже, че разговорът е свършил.

Стив скочи от фотьойла и сграбчи ръката на Генералния президент — този път без треперене. Почувства в ръката си електрически удар. Сто волта човешка топлина и искреност. Знак, че има работа с истински професионалист.

— Твоят баща-настойник, Джак Брикман. Срещал съм го два пъти.

— Да, сър. Татко Джак ни е разказвал. Той се чувства много горд, много… уважен.

Джеферсън тръгна със Стив и Карлстром към въртящата се преграда.

— Аз бях уважен. Не са много трекерите, които отговарят на изискванията да бъдат поканени в Белия дом. — Той потупа Стив по гърба. — Бен, изглежда, смята, че ти притежаваш част от предаността на Джак.

Когато стигнаха до въртящата се преграда, Стив погледна и двамата и каза:

— Господин президент, за мен няма нищо по-добро от възможността да докажа на вас и на командира, че той е прав.

— Ще бъде опасно, Стивън. Това е трудна, самотна работа.

Стив прецени, че сега е моментът, когато би могъл да се засмее и да се отърве от това.

— Господин президент, не може да е по-лошо от онова, през което минах току-що.

Джеферсън се засмя и хвана Карлстром за ръката.

— Погрижи се да ме държиш в течение как се развива това момче. — После кимна на Стив за сбогуване. — Пак ще се срещнем. Обещавам.