Читать «Първото семейство» онлайн - страница 114

А имаше и практически проблем. Ако пророчеството беше наистина възможно, в кой момент щеше да бъде даден този «знак»? Къде например се намираше «голямата планина на Запад»?

Стив върна мислите си към Овалния кабинет и към онова, което генералният президент казваше на Карлстром:

— … поразителната точност, с която това пророчество е предадено устно. Повече от сто години разделят стиха, който цитирах, и онези, който Стив току-що ни рецитира, и въпреки това те са еднакви дословно.

Карлстром кимна замислено. Докато слушаше Стив, той се чудеше дали младият трекер разбира, че освен че е единственият човек, оцелял в плен при мютите, той е и единственият през това столетие, известен на Първото семейство, който знае за пророчеството за Талисмана от източник на повърхността. Колко интересно, че от всички хора точно той бе избран от Плейнфолк като пратеник. Докато Карлстром разглеждаше всички възможни последствия, му мина през ума, че Q–6, които бяха чули признанието на Стив, че знае за пророчеството, не го бяха накарали да го повтори ред по ред. Това беше малък пропуск и по всяка вероятност без значение, но все пак беше още един пример за процедурна небрежност и това го раздразни.

— Кажи ми… първият стих на пророчеството, цитиран от Генералния президент, съвпада ли с онова, което ти е казал Мистър Сноу?

Стив го погледна честно.

— Да, командир. Доколкото си спомням, бих казал, че напълно съвпада.

— Добре. Мистър Сноу… каза ли ти нещо повече за пророчеството? Например откъде е дошло за първи път?

— Да, командир. Каза ми, че за първи път е било предадено… това беше точната дума, която употреби… чрез един летописец на име Синсинати-Ред преди около четиристотин години.

Джеферсън и Карлстром се спогледаха.

— Четиристотин години — каза Джеферсън. — Бих казал, че доста добре се сбъдва, нали? Имам предвид, че който го е съчинил, е предсказал още преди двеста години появата и на ешелони, и на трекери.

— Летописецът може би лъже — каза Карлстром. — Проблемът е, че ние нямаме начин да го докажем… дори ако е тук, за да го разпитаме. Той може би просто предава онова, което му е казал неговият предшественик. Не че това наистина има значение. Нашите планове са основани на предположението, че то може да е вярно.

Стив привлече вниманието на Карлстром.

— Командир… тази «голяма планина на Запад»… където се предполага да започне това. Знаем ли точното й местонахождение?

— Да, знаем го — сухо отговори Карлстром. — Или най-малкото деветдесет и пет процента сме сигурни, че го знаем. Но не сме се събрали тук да говорим за това. Защо не кажеш на Генералния президент какво си научил за повелителите и пророците?

Джеферсън се облегна в стола люлка.

— Да, продължавай, Стивън.