Читать «Първото семейство» онлайн - страница 117

Приятният глас отново се обърна към него.

— Добро утро, Стивън. Моля, застани свободно и слушай внимателно.

Стив вдигна глава към лицето, оградено от къса, добре сресана коса. Беше абсолютно симетрично, с твърда брадичка и челюст, с високи скули, силен врат и широки рамене — имаше всички желани елементи на идеален трекер, но сините очи бяха със странен блясък, който породи у Стив смътно безпокойство.

— От името на групата по посрещане бих желала да те приветствам с добре дошъл в редиците на АМЕКСИКО. Аз съм Лиза. Това е тренировъчният център Рио Лобо, който ще бъде твоя база през следващите четири седмици. Няма официална процедура по въвеждане, твоето присъствие тук се регистрира автоматично. Получаването на необходимото облекло и снаряжение ще стане следобед. Първият период на инструктаж ще започне в 08:00 утре. Натоварена съм да ти обясня, че целият инструктаж в този център се извършва поединично. По време на тази фаза не се разрешават контакти с други обучавани. Всеки опит да се наруши това разпореждане по време на престоя ти тук ще доведе до незабавното ти изгонване от курса и наказателна санкция, предвидена за нарушение на Първи кодекс.

С други думи смърт…

— Трябва да подчертая, че това ограничение не е наказание, а неразделна част от изискването за максимална сигурност на АМЕКСИКО, която ти си се заклел да спазваш. Контакти с други членове на разузнавателната команда стават само с разрешение на оперативния директор. Квартирата ти е обзаведена с всичко, което ти е нужно, включително диалогов телевизионен канал, от който можеш да искаш помощ. Аз съм натоварена да се грижа за теб по време на престоя ти тук и мога да бъда намерена по всяко време от денонощието, за да отговоря на твоите въпроси или проблеми. Следвай жълтите стрелки. Те ще те отведат до твоята квартира, където ще получиш по-нататъшни инструкции. Приятен ден.

Лицето на Лиза изчезна от екрана и се смени с инструкцията: «Следвай жълтите стрелки». Думите бяха в жълто, подчертани с мигаща стрела в същия цвят. Онзи, който ръководеше Рио Лобо, очевидно искаше да няма никакви недоразумения.

Електрическият мотор на совалката оживя. Стив се обърна и видя двата празни вагона да се плъзгат назад в тунела, който водеше към Белия дом. Той напусна перона, обърна се надясно, както му беше казано, и тръгна уверено по един дълъг коридор, осеян от двете страни със здрави врати. В дъното продължи по други стрелки и накрая стигна до определената му жилищна част. Влезе в малък коридор, след това, действайки импулсивно, се опита отново да отвори вратата. Не можа. На индикаторния панел се появи надпис «Забранено» и се чу гневно бръмчене. Лиза не се шегуваше.

Стив огледа новата си квартира и установи, че е просторна, но строго функционална. Имаше отделни помещения за спалня и работа, самостоятелна баня, малка стая за физически упражнения със съоръжения за тренировки и навсякъде видеоекрани. На една лавица бяха скътани защитните дрехи, с които беше избягал от М’Колите. Беше забравил колко износени и избелели бяха. Едно съобщение на видеоекрана му каза да ги облече и да сложи синята си планеристка униформа в коша за пране.