Читать «Първото семейство» онлайн - страница 116

Карлстром натисна един бутон на стената до въртящата се преграда да предупреди младши лейтенанта на пост до вратата, че някой ще мине.

— Излизай, Брикман.

Когато Стив излезе, усмивката на Джеферсън изчезна.

— Наблюдавай го, Бен.

— Бъдете спокоен — отвърна Карлстром. — Ще го следя като ястреб…

Глава 10

След посещението на Овалния кабинет Стив се върна в Белия дом, за да бъде формално зачислен в редиците на АМЕКСИКО. Скромната церемония, проведена от Карлстром, изискваше Стив да положи нова клетва за вярност лично към Генералния президент, следвана от тържествено обещание да спазва абсолютна тайна за съществуването на АМЕКСИКО и членството си в нея. След като Стив се закле, двамата с президента се изправиха един пред друг, поставиха дясната си ръка на сърцето и я покриха с лявата.

Когато свършиха с формалностите, Джеферсън, който през цялото време беше останал с каменно лице, се усмихна бащински на Стив, стисна му топло ръка, пожела му всичко хубаво и го отпрати с потупване по гърба. Карлстром също приветства със сухия си, леко подигравателен глас присъединяването му към частта и му обясни, че този акт автоматично го издига до JX–1 — първото стъпало по ръководната йерархия. Той трябваше незабавно да започне обучението си; първата му задача вече беше запланувана. Стив отново обеща да направи всичко възможно, отдаде чест и излезе.

Един младши лейтенант в куртка с твърда яка от почетната гвардия на президента го посрещна в приличащата на крепост приемна зала и го придружи по дългия мраморен коридор до частния асансьор на Карлстром. Маги Прует, дружелюбната JX–2, чиято поява беше обявила реабилитирането му, чакаше в кабинета да го отведе на следващия етап от неговото пътешествие. Все още замаян от новината за неочакваното повишение, Стив вървеше с нея и бърбореше възбудено. Точно когато научи, че тя е от Арканзас, Прует спря и посочи една въртяща се преграда.

— Аз мога да отивам само дотам. Ето… това ще ти трябва. — И му подаде една синя калъфка с идентификационна карта.

Стив взе сензорната карта, маркирана със сребърно «Х», което означаваше неговия ранг, и прочете собственото си име и номер. Беше отново на служба. Той я опипа нежно, чудейки се колко високо го е издигнала тя, до какви нови нива на информация и услуги ще има достъп сега.

— Много благодаря.

— Просто си върша работата — каза Прует, обърна се и се отдалечи.

Стив мина през въртящата се преграда. Тесният коридор водеше към перон на линията на совалката, където чакаше композиция от два вагона. Когато Стив стъпи на перона, на осветения панел над отвора за карта, контролиращ вратите на совалката, светна инструкция: «Пъхни карта». Стив пъхна картата си, качи се на задния вагон, взе си картата от отвора от вътрешната страна на вратата и седна. Беше единственият пътник. Совалката потегли.

Когато спря, един мек приятен глас от информационната система го покани да слезе. Стив стъпи на празния перон и видя мигащата червена светлина на един телевизионен екран. Погледна го и автоматично застана мирно, забравил, че сега има същия ранг като лицето, което гледаше.