Читать «Първото семейство» онлайн - страница 112

Джеферсън се засмя и пак удари страничната облегалка на стола.

— Не мисля, че трябва да се тревожиш, Бен. Това момче ще се справи чудесно. — После се обърна към Стив. — Ти си прав, разбира се. Но беше необходимо да се отрича съществуването на мютска магия, за да се поддържа дисциплина сред персонала на ешелоните и попътните станции… и моралът на пионерите изобщо. От едно проучване на историческите паметници знам, че за моите предшественици е било трудно да вземат това решение, но това е единственият начин да се премахне всякакво съмнение и да се подкрепи управляването със силата на закона. Така всякаква публична дискусия на мютската магия стана нарушение на Първи кодекс.

— Но… господин президент, означава ли това, че онези пионери, които са били осъдени от военен съд и разстреляни за неизпълнение на дълга, са били невинни? — Беше въпрос, който Стив не можеше да се сдържи да не зададе. Погледът, който му отправи Карлстром, показваше, че си играе с огъня.

Очите на Генералния президент също изгубиха добродушния си блясък.

— Ти, изглежда, не разбираш, Стив. Невинни или не, те са нарушили кодекса, като твърдят, че мютите използват магия. Те умират, както са умирали форейджърите и минитмените. За да живеят другите. Това е жертва, която всеки трекер, достоен да носи това име, е бил готов да направи в миналото… и може да се наложи да го направи и сега.

Стив разбра намека.

— По-малко от сто души в цялата Федерация знаят за съществуването на пророчеството за Талисмана. Официалният възглед беше и ще продължи да бъде, че няма такова нещо като мютска магия. Истината е малко по-различна. През последните сто години Първото семейство натрупа достатъчно доказателства, че някои мюти наистина притежават способност да контролират природни явления. Как и защо могат да правят това ние не разбираме, но го разглеждаме като реална и много сериозна заплаха. — Джеферсън спря, за да подсили ефекта от думите си. — Ти обаче никога няма да ме чуеш да го призная извън Овалния кабинет… както и ти никога няма да кажеш за току-що чутото или онова, което ще обсъждаме. Тази среща никога не се е състояла. Ясно ли е?

— Да, господин президент.

— Добре… — Очите на Джеферсън леко омекнаха. — Кой ти каза за пророчеството… онзи Мистър Сноу ли?

— Да, сър. Мисля, че това е някакъв вид послание, което той се надяваше да предам. Трябва да кажа, че то адски ме изплаши.

— Мен също — каза Джеферсън. — Но когато го чух за първи път, бях почти на половината на твоята възраст. — Генералният президент направи кисела физиономия. — Много преди твоят баща-настойник да е бил роден. Да… Чудя се дали версията, която си чул, е същата като онази, която зная аз? Той започна да рецитира началния стих.

— Когато голямата планина на Запад заговори с езика на огъня, който изгаря небето, и земята потъне в собствените си сълзи, тогава едно новородено от Плейнфолк ще стане Тройнонадарения и ще бъде летописец, повелител и пророк.