Читать «Първото семейство» онлайн - страница 110

Стив се беше досетил къде го води Карлстром, когато беше видял мраморните прегради долу, но сега, когато беше тук, в Овалния кабинет, който бе фон на толкова много филми «Вдъхновение» на Първото семейство, бе напълно вцепенен. Джеферсън 31-ви стана и му махна с ръка.

— Влизай, Стив.

Стив вървеше по килима и не чувстваше краката си. Генералният президент излезе иззад бюрото и му подаде ръка. Стив подаде своята, но не се реши да се допре до ръката му, докато пръстите на Генералния президент не стиснаха дланта му. Въпреки целия му цинизъм в този момент дъхът му спря.

Джеферсън му се усмихна разбиращо и го потупа по рамото.

— Радвам се, че си отново с нас, момче. Бен ми разказа всичко за теб. Ти си, хм… забележителен младеж… — Генералният президент го завъртя и го насочи към един от фотьойлите до огъня.

— Седни, настани се удобно.

Стив изчака, докато Джеферсън и Карлстром седнат — Генералният президент на стола люлка до огъня, а Карлстром на най-далечния стол, което правеше невъзможно Стив да може да гледа и двамата едновременно. Фотьойлът беше дълбок и мек. По-мек и удобен от всичко, на което Стив беше сядал през целия си живот. Той се облегна назад, наслаждавайки се за момент на лукса, после се изправи и напрегнато зачака.

Джеферсън протегна ръка към играещите пламъци.

— Така… Стивън, Бен ми каза, че смяташ да се присъединиш към нас.

— Сър, аз…

Джеферсън погледна към Карлстром.

— Остава да се изгладят някои подробности — каза той.

— Формалности, сигурен съм. — Джеферсън престана да си грее ръката и махна към нишата. — Никога не си виждал такова нещо, нали, Стивън? Знаеш ли как се нарича? Камина. Много отдавна, във времето на света със синьото небе, всяка къща е имала камина. Да… наричали са ги сърцето на дома. Вечер мъжете се връщали от работа в ранчото, мините и заводите; жените се връщали от нивите; всички сядали около камината и се хранели с прясна храна, отгледана на плодородната земя, и споделяли мечтите си за още по-добро бъдеще. — Джеферсън замислено погледна огъня. — Да… била е голяма страна. Хората са живеели сплотени, вярвали са в едни и същи неща. Били са честни, справедливи и верни. С кураж и усилена работа човек можел да направи всичко, можел да отиде колкото си ще далеч. — Той погледна Стив. — Живеели наистина чудесно. Усвоявали нови земи, строели железопътни линии и шосета, издигали градове. Строели ги от тухли и камък, бор и кедър, стъкло и стомана. Погледни от прозореца там!