Читать «Първото семейство» онлайн - страница 108

— Слушам, мадам!

След като тя излезе, той легна на леглото, което беше използвал миналия път, и се замисли за срещата си с главнокомандващия Карлстром. Интересен човек… и не беше такъв, на когото можеш да пробуташ обикновени глупости. Карлстром беше от опасните. Не демонстрираше интелигентността си. Създаваше впечатление на небрежен слушател, но не допускаше хитруване. Умът му беше остър като бръснач. Стив се утеши с мисълта, че досега не беше направил твърде много неуспешни опити да скрие нещо. Но трябваше да внимава. Безпокоеше се от съпровождащата го любезна администраторка на Амтрак. Вярно, че Прует беше само JX–2 (младшите степени бяха от 1 до 5), но отношението й към него беше като към ВИП в сравнение с подтикването с полицейска палка. Въпреки словесните обиди от Карлстром неговото его беше нежно масажирано. Нещо се беше подобрило. Той не знаеше какво е… още не, във всеки случай… но шестото му чувство му подсказа, че положението му се подобрява. Подсказа му също, че трябва да продължава в тази насока; да използва най-пълно тази възможност.

Да… да бъде изваден от нива А, да облече отново униформата и да говори с един от Първото семейство — с човек, който работи директно с Генералния президент — това беше… невероятно. Стив почувства, че тази нова ситуация е различна от първото му явяване пред оценителите. Тогава той беше прекалено самоуверен, беше позволил тъмнокосата председателка на съвета да го накара да даде провокационни показания — и беше смазан. Този път това нямаше да се случи. Да, във въздуха витаеше сделка. Той можеше да я помирише. Начинът, по който Карлстром беше подминал разговора за мютската магия и след това го беше споменал почти като мисъл, която му е хрумнала в последния момент, потвърди подозрението на Стив, че има споразумение да не се говори по този въпрос. Така да бъде. Семейството беше в положение да знае какъв е залогът. Те не биха направили нищо без основателна причина. Важно беше да даде на Карлстром да разбере, че лоялният, непоколебим и заслужаващ доверие Стивън Рузвелт Брикман също може да пази тайна.

Стив не се беше отказал от решението си да си проправи собствен път през непроходимата стена от лъжи и измами, издигната от Първото семейство, но сега, когато беше на една ръка разстояние от човек, който работеше с Генералния президент, моментът не беше подходящ.

Когато на следващата сутрин Прует дойде да го вземе, го намери до вратата на болничното отделение в безупречно изгладен гащеризон.

— Добро утро, господин Брикман.

— Добро утро, мадам — отговори Стив. Отново усмивка и този път «господин»! Беше ли това процес на деморализиране? Или младшите администратори така се обръщаха един към друг? Стив никога не беше срещал човек от Черната кула. Вярно, беше имал контакт с някои хора от щаба на вуйчо Барт, но те бяха военни полицаи. И също като вуйчо Барт бяха, е… специална порода скапаняци.

Стив и Прует минаха по коридора, който водеше до кабинета на Карлстром.

— Главнокомандващият ще дойде всеки момент. — Тя го остави пред голямото солидно бюро от червено-кафяво дърво — гладко и блестящо, със завъртени черни линии, които напомняха шарките по намазаното с масло тяло на Клиъруотър.