Читать «Първото семейство» онлайн - страница 109

Главнокомандващият Карлстром се появи от вратата зад бюрото и прие поздрава на Стив с рязко кимване.

— Готов ли си да говориш?

— Да, командир.

Карлстром му махна да го последва през вратата и влязоха в малък асансьор. Карлстром каза нещо в една решетка, която се намираше на мястото, заемано обикновено от бутоните за етажите, и вратата се затвори.

Потеглиха нагоре.

Навсякъде във Федерацията нивата и етажите се изписваха с тлъсти цифри на екраните, но тук, в Белия дом, не беше така. Стив заключи, че това е от съображения за сигурност — да обърка евентуалните нападатели. Но кой, запита се той, би намислил да извърши нападение в Белия дом?

Излязоха от асансьора в огромно кръгово фоайе с куполообразен таван, висок тридесет фута. Имаше още асансьори, разположени покрай стената на равно разстояние. В центъра на фоайето имаше четири тръби, всяка с диаметър около метър — излизаха от пода и минаваха през тавана. Около тръбите имаше кръгова мраморна стена, висока десет фута и разделена на сегменти от въртящи се прегради. Скосена хоризонтална апретура на всяка секция на стената на височина на гише правеше цялата структура да прилича на кръстоска между футуристично приемно бюро и бункер на попътна станция. На гишетата седяха трекери в униформи, каквито Стив не беше виждал никога. Носеха червени фуражки, бяла околожка и тъмносиня козирка, накривена под остър ъгъл над очите, и къси трицветни куртки над прави дочени панталони. Куртките бяха до кръста и на гърба и отпред над корема бяха изрязани под формата на буквата V; синьото на раменете, горната част на гърдите и ръкавите бе отделено от червеното с широка бяла лента, която съответстваше на пагона на ръкава. Носеха въздушни пистолети с дълги дръжки в бели кожени кобури и всичките имаха на високите си яки златни нашивки за чин.

Всичко това можеше да е предназначено за охрана само на една личност. Краката на Стив се разтрепериха при тази мисъл. На въртящата се преграда се появи един капитан и отдаде чест на Карлстром. Главнокомандващият подаде идентификационната си карта на капитана и той я пъхна в апарата за проверка. Когато му я върна, един младши лейтенант кимна на Стив.

— Можете да влезете.

Стив отиде при Карлстром и капитанът извика два асансьора. Във всяка от четирите тръби имаше капсула достатъчно голяма да побере един човек. Стив влезе в капсулата, както беше инструктиран, и тя го качи в голям кабинет с десетки бюра и видеопултове, пред които седяха хора със сребърни гащеризони. Въртящите се прегради и асансьорите се охраняваха от други трекери в червено, бяло и синьо. Карлстром мина покрай един козируващ младши лейтенант и влезе в една въртяща се преграда. Младши лейтенантът даде знак на Стив да направи същото. Преградата се завъртя и отнесе Стив в голяма стая с дълги прозорци върху извита стена. Стените бяха бели, килимът тъмносин; два фотьойла бяха поставени пред ниска ниша, в която от почернели дървени цепеници се извиваха пламъци, а почти пред нея имаше люлеещ се стол. Карлстром отиде до едно голямо бюро със син плот. Зад бюрото — от двете му страни имаше драпирани знамена, а в средата великолепен резбован орел — седеше белокос мъж, облечен в светла сиво-синя военна куртка с висока яка, и съответни на нея панталони и обувки. Седеше с лакти, опрени на тапицираните странични облегалки, и гледаше Стив над допрените върхове на пръстите си; лицето му носеше същия твърд, но благ израз, който гледаше от безброй стени из цялата Федерация. Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви. Генералният президент, Бащата на Федерацията, Дарителят на живот, Пазачът на земната кора, Създателят на светлината, работата и пътя.