Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 24

Малко преди обед достигнахме първите предпланини. Отново извадих далекогледа и претърсих целия терен. После посочих назад към равнината и казах:

— Дъгата, която описвахме, остана вече зад нас. Мисля, че се намираме горе-долу там, откъдето ще минат и двамата туареги.

— Сигурно е така! — даде ми право кабирът. — Ей отсреща от планините се спуска поток. Човек трябва да тръгне срещу течението му, за да се прехвърли най-лесно от другата страна на предпланините. Следователно няма съмнение, че и те ще поемат по този път.

— Тогава нека ги изпреварим! Напред!

Скоро достигнахме потока и бавно започнахме да яздим нагоре по брега му, за да намерим някое място, където според предположенията ни бе възможно бегълците да спрат за почивка. Ала такива места имаше толкова много, че просто нямаше как предварително да определим, кое от тях щяха да изберат. Ето защо, преди да продължим, дадох съвета да оставим камилите назад и да тръгнем обратно пеша, понеже така бихме могли по-добре да наблюдаваме и да подслушваме очакваните от нас хора. Предложението ми бе прието. Продължихме още малко нагоре покрай потока, а после свърнахме в храсталака, където оставихме животните под надзора на Халеф. След това поехме обратно и заехме позиция на една височина, откъдето можехме да държим под око обширната равнина.

Оказа се, че не съм се лъгал в предположенията си. Не след дълго с помощта на далекогледа си съзрях три точки, които се приближаваха и лека-полека ставаха все по-големи и по-големи, тъй че скоро ги различавахме вече и с невъоръжено око.

— Ето ги, идват! — възбудено прошепна шейхът. — Надявам се, че ще слязат от седлата долу при потока.

Бегълците се намираха вече толкова близо, че можехме да различим лицата им. Бен Хамалак яздеше отдясно кобилата на шейха, а неговият спътник беше отляво, а в средата между двамата Хилуя седеше на гърба на врания жребец на полковника. Тя яздеше по мъжки маниер. Дъщерите на бедуините са свикнали да възсядат коня също като мъжете.

Явно бяхме избрали възможно най-подходящия наблюдателен пункт. Кажи-речи точно под нас бегълците слязоха от конете, които незабавно започнаха жадно да пият вода, а после се нахвърлиха на сочната трева.

Хилуя безсилно се отпусна на моравата. Лицето й не се виждаше, защото фереджето плътно го закриваше. Туарегът седна до нея, обаче неговият спътник остана прав, без да откъсва очи от следите на нашите камили. Тримата бяха толкова близо до нас, че можехме да разбираме всяка тяхна дума.

Съучастникът на туарега посочи към стъпканите стръкове трева и каза:

— Оттук са минали хора.

— Че какво ни засяга това? Колкото повече се приближаваме до крайбрежието, толкова по-малко имаме причина да се страхуваме. Може да ни е съвсем безразлично, кой е яздил пред нас.

— Така ли мислиш? Но сигурно се досещаш, че ще ни преследват. Искам да сме предпазливи и ще отида да видя в каква посока са продължили тези хора.