Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 25

Бавно и внимателно той тръгна по нашите дири, като се отдалечаваше все повече и повече. Ако не променеше посоката си, нямаше как да не се натъкне на Халеф и на камилите, а тогава щеше да вдигне тревога и щеше да ни издаде.

На всяка цена трябваше да му попреча.

Дадох указания на моите спътници спокойно да си останат по местата и да ме чакат. След това бързо и безшумно се прокраднах надолу по склона и се притаих зад един храст, покрай който предполагах, че човекът щеше да мине.

Предположението ми излезе вярно.

Само след минута-две дочух тихите му стъпки. Пропуснах го да мине покрай мен, направих два бързи скока и най-изненадващо така стиснах с две ръце гърлото на разбойника, че той изобщо не успя да гъкне. Безсилно се отпусна в ръцете ми и изгуби съзнание.

С този беше свършено.

Хвърлих го на рамо и го занесох обратно при моите спътници. Вързахме го, а устата му запушихме с кърпа. После помолих придружителите си да пазят пълна тишина. Исках да се промъкна зад гърба на втория бандит, който заради ножовете си беше по-опасен от първия. След като се справех с него, те щяха да ме последват, а дотогава трябваше с пушките си да държат в шах туарега.

За втори път предпазливо се спуснах от малкото възвишение. Храстите ми предлагаха толкова хубаво прикритие, че скоро се озовах зад нищо неподозиращия човек, без да ми се налага да проявявам кой знае каква предпазливост.

Междувременно той мълчаливо изяде няколко фурми и от потока гребна с ръка малко вода. После вниманието му се насочи в посоката, в която изчезна неговият спътник. Изглежда му се струваше, че се бави прекалено дълго. Тъкмо когато се прикрих зад последния храст, той се обърна към Хилуя с думите:

— Ето ти фурми. Яж!

Тя нито отговори, нито се помръдна.

— Чу ли ме? Защо не говориш? Защо упорстваш?

— Къде е Халуя? — попита тя най-сетне.

— О, тя се чувства много добре. Тя е омъжена. Скоро и ти ще се омъжиш. В Триполи ще те продам на един богат паша, в чийто дом ще си живееш райски.

— Все още не сме стигнали в Триполи.

— Но само след два дни ще стигнем. Никой няма да може да ни попречи.

— О, мога да ти назова един, който ще ти попречи!

— Ти да не бълнуваш? Че кой ли ще е той?

— Той сигурно ще те преследва. Аллах го е изпратил да ме избави. Знам го много добре.

Това непоклатимо доверие на Хилуя в мен бе покъртително, още повече като се има предвид, че ме беше видяла само за няколко кратки мига.

— Да не би Аллах да е слизал при теб, за да ти го възвести? — подигра й се той.

— Знам го. Той ще ме спаси. Обещал го е.

— На кого?

— На Халуя.

— Дано Аллах унищожи тази дърта вещица! Нима е разговаряла с някого?

— Да, с чуждоземеца. Обещал е да ме избави, а той е такъв мъж, който държи на думата си!

Туарегът избухна в силен смях.

— Да, наистина е мъж — язвително подхвърли той. — Такъв мъж е, че ако дойде да ти помогне, аз най-гордо ще си остана да си лежа на земята. Дори малкото си пръстче няма да помръдна, защото един-единствен мой поглед ще го прогони. Да, даже ми се иска действително да се появи. Кълна се в Аллаха, че изобщо няма да си направя труда да го погледна.