Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 26

— Не се кълни!

С тези думи аз се показах иззад храста. Бен Хамалак светкавично се обърна, а момичето скочи на крака и ликуващо плесна с ръце.

— О, Аллах, ето го моят спасител!

Туарегът също стана като изстрелян от пружина. Пушката му висеше на седлото, но ръцете му веднага стиснаха дръжките на ножовете и той побърза да ги извади.

— Я калб — пес такъв! Ти тук?

— Та нали ме повика?

— Тогава трябва да умреш.

Взел друго решение, той пъхна два пръста в устата си и пронизително свирна. Не изпусках движенията му из очи.

— Викаш съучастника си на помощ, а? Струва ми се, че искаше да останеш легнал на земята и изобщо да не се помръдваш. Дори се закле в Аллаха.

— Върви в геената!

Той вдигна светкавично ръка, но веднага силно извика и я отпусна, защото незабавно извадих револвера си и стрелях. Куршумът прониза дланта му. В следващия миг го сграбчих за кръста, повдигнах го и го тръшнах на земята така, че остана да лежи в безсъзнание. Едва след това намерих време за красивата девойка. Подадох й ръка и казах:

— Твоето доверие не те излъга. Свободна си.

Фереджето й се беше разместило и открило донейде нейното лице. Тя ме погледна учудено.

— Свободна — повтори тя, сякаш не можеше да схване значението на тази дума.

— Да, свободна, напълно свободна.

— Тогава очите й заблестяха, почти веднага се напълниха със сълзи.

— Мога ли да отида където си поискам?

— Навсякъде, и при баща си, а и при твоята сестра, Повелителката на пустинята.

При тези думи тя хвана ръката ми и, преди да успея да й попреча, я притисна до устните си.

— О, ти си ангелът на Аллах, когото той изпраща от небето! — прошепна тя замечтано. — Неговите пратеници са също като теб.

Усмихнато поклатих глава.

— Аз съм само човек също като моите приятели зад теб, които ти все още изобщо не си забелязала.

Тогава тя се обърна. Щом видя моите трима спътници, коленичили при туарега, за да прегледат раната му, тя много се зарадва. Подаде на шейха и на полковника и двете си ръце.

Крюгер Бей се усмихна под мустак.

— Сега съм пак възможен да ожени нея? — обърна се към мен.

— Едва ли, уважаеми ми господин полковник — отвърнах му с усмивка.

— Що тогава не?

— Тя сама разполага със себе си и не ми се вярва, че ще пожелае да бъде продадена.

— Мътилката го взела! Тогаз не мога я подари на Мохамад ас Садок. Но я по-скоро види, дали тоз’ туарег още в него сребърен австрийски талер.

Парите скоро се намериха в дисагите на седлото. Естествено полковникът ги върна на шейха, който побърза да ги прибере.

Бен Хамалак не бе пострадал особено. Когато отново дойде на себе си, видя, че е вързан като своя спътник, който лежеше до него. Шейхът го заплю в лицето, както обичат да правят бедуините и изруга:

— Ти си куче и си син и внук на кучка! Ти плю на гостоприемството и обра хора, от чиито хляб и сол яде. Ще те съдят старейшините на племето, а също Хилуя и Халуя, чиито воини си избил.

— И аз също — добави Крюгер Бей, но този път на арабски, който, както вече е известно, отлично говореше. — Ти ме измами и вместо хурия ми продаде една старица. Дано душата ти се пържи в геената, докато там има огън! Аллах инхалак, йа калб — Аллах да те унищожи, пес такъв!