Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 22

— И аз идвам! — извика шейхът.

— И аз! — обади се Халеф.

— Естествено и аз също! — каза полковникът.

Позволих си да възразя срещу участието на Крюгер Бей. Нямах му доверие, че ще издържи на толкова напрегната и бърза езда, ала Крюгер изобщо не уважи възражението ми. Тогава помолих да оседлаят камилите и да ни запасят с достатъчно вода и храна.

После се сетих за прислужницата. Дръпнах полковника настрани. Той все още не подозираше как стоят нещата в действителност. Взех от ръката на един от мъжете факла и заедно с Крюгер Бей се отправих към шатрата на Халуя.

— Всъщност съм вас сърдит — поде той, щото не имали наум вземат мен с вас.

— Намеренията ми бяха най-добри. Ездата ще е много изморителна и напрегната.

— А аз не трябва ли напряга, щом въпросът става отново намери свой разведен съпруга?

— Нея няма да я намерите чак толкова далече.

— Нали Вий казал, че сигур ще сме догонят!

— Но Вашата бивша жена не е с бегълците.

— Хилуя ли?

— Тя наистина е с тях, ала точно тя не ви е станала съпруга. Не си ли спомняте, че туарегът произнесе името й Халуя?

— Да. Тоз’ молла също тъй писал.

— Е, Халуя се казва прислужницата. Вие се оженихте за нея.

Крюгер Бей разпери ръце и ме погледна недоверчиво.

— За прислужницата?

— Да.

— Боже помози! А тя стара ли е?

— Много.

— Грозна?

— Поне не е хубава.

— Тогава я взел дявол! — запроклина Повелителя на войнството. — Тя още тук?

— Да. Ей там в онази шатра е. Елате!

— Ама аз хич не схващам, как може е възможно, че да стане възможно да е възможно.

— Скоро всичко ще схванете. Бен Хамалак ви е продал прислужницата, а младата господарка е задържал за себе си, за да я продаде.

— Е, тогаз хайде вътре в таз шатра! Де е тя?

Открих входа на шатрата и осветих лицето на прислужницата.

— О, Аллах! Туй е тя?

— Да, това е Халуя.

— Мойта разделена възлюбена?

— Да, вече бившата Ви съпруга.

— Мътилките го взели! И затуй онзи мошеник дръзнал ми изиска толкоз многото пари!

— Да, за нея платихте двеста и петдесет сребърни австрийски талера — казах аз възможно най-сериозно.

— Аллах е велик, а тоз’ тип заслужава да го бъдат провесен! Е, щом тоз’ човек се втурне в мой ръце, ще разтроша врат негов кат холандска лула. Ама и таз дърт вещица тук също измамница!

— Защо?

— Щото представил себе млад.

— Не. Тя не се е представяла за млада и изобщо не е казвала нито дума.

— Ама могла кажат, че Халуя нейно име, а не Хилуя.

— Но не я питаха нея, а туарега. И именно той каза Халуя, както сигурно си спомняте. Следователно тя не е имала никаква представа, че са искали да Ви измамят.

Оказа се, че наистина е било така, след като престанахме да говорим на немски и прислужницата можеше вече да ни разбира. Халуя се беше подчинила на туарега само защото аз я бях посъветвал да прави всичко, каквото той поиска от нея. А когато узна, че Бен Хамалак е избягал с нейната господарка, жената се разплака на глас, завайка се, и се успокои чак след като я уверих, че скоро пак ще види Хилуя.

Щом се развидели, ездитните камили бяха вече готови за път. Бяха добре охранени животни, които от дълго време не са били подлагани на трудни изпитания, и затова можеше да се очаква, че щяхме да яздим необикновено бързо.