Читать «Дервишът» онлайн - страница 199

— Той има това право, но аз съм убеден, че никога няма да извърши подобна постъпка, без да ме уведоми.

— Тук се заблуждавате, той го е сторил.

— Къде?

— В Санта фе.

— На кого?

— На един американец на име Уолкър. Аз пък откупих от него плантацията и веднага платих в брой.

— Та вие никога не сте бил в Санта фе.

— Той беше при мен. Ето ви документа за покупката в Санта фе. Проверете го! В него няма да откриете нищо нередно.

Уилкинс взе документа, проучи всеки ред и всяка дума. После го остави да падне на масата и се смъкна в креслото.

— Невероятно и все пак вярно! Той е продал плантацията с всичко, всичко, всичко!

— И не е някаква измама? — попита Адлер.

— Не. Покупко-продажбата е сключена при мера. Той е проучил внимателно правата на Артър и ги е обявил за неатакуеми. Също така безспорни са сега и правата на онзи Уолкър.

— Уолкър? Ах! Дали пък не е същият Уолкър, когото мистър Лефлър вчера е спасил и прибрал вкъщи?

— Съвсем същият — ухили се Лефлър. — У нас аз прекупих от него плантацията. Той си замина преди малко.

— И можете ли всъщност да докажете, че действително сте прекупил от него плантацията?

— Предостатъчно. Ето акта!

Уилкинс проучи и този документ. Беше съставен точно по предписанията. Дори най-отраканият адвокат не би съумял да открие и най-малката грешка.

Лефлър си взе обратно документа.

— Какво смятате да правите? — попита той.

— Ще се допитам до адвокат.

— Добре. Давам ви срок цяла една седмица. Ако дотогава все още не сте взел решение, ще предявя претенциите си пред властите. С тази работа свършихме. Плантацията ми принадлежи. Но как собствено стоят нещата с трийсетте хиляди долара?

— Аз ги дължа на моя племенник.

— Вече не. Той е продал дълга си на онзи Уолкър. Аз пък вчера го купих от него. Я прочетете тези документи тук!

Уилкинс прочете.

— Вярно. Той е продал и този дълг.

— И все пак не мога да го повярвам — обади се Адлер.

— Нима се е разделил във вражда с вас?

— Не, тъкмо обратното.

— В такъв случай трябва да се приеме, че е продал плантацията по някаква неизвестна за нас причина, може би за значителна сума. Но дългът би могъл да продаде единствено с намерението да ви унищожи. Такова нещо никой племенник няма да стори на чичо си, с когото е живял в мир!

— Само че това е неговият почерк!

— И все пак не вярвам.

— Дали вярвате, или не — намеси се Лефлър с остър тон, — в случая е съвършено безразлично! Вас сигурно изобщо няма да ви питат.

Адлер го измери с презрителен поглед.

— Може би ви действа много благотворно да се явите тук по този начин. Смятате, че сте господар на Уилкинсфийлд, и по тази причина…

— …и по тази причина вие ще бъдете първият, когото ще пратя по дяволите!… Да, сър, така е!

— Че имате такова намерение, в това съм убеден, но ако би трябвало да сложите крак тук, аз отдавна вече ще съм си тръгнал.

— Размърдайте тогава час по-скоро краката си, защото аз много скоро ще дойда! Дори да се наложи да водя дело, още днес ще направя постъпки да си прибера авоарите от трийсет хиляди долара. Там отвъд океана, във вашата добра Германия, кредиторът може да не притежава средства за принуда, но тук при нас за щастие все още запират за дългове. Ако мистър Уилкинс не ми плати, ще наредя да го окошарят. А докато той кисне в дранголника, ще назнача по съдебен път управител и ще ви прогоня.